Законопроекти, внесени в Народното събрание (20 декември – 22 декември)

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията

Внесен обсъждане на 21 декември 2010 от Министерски съвет 

Предложения за изменения и допълнения

 

Предмет на медиация могат да бъдат и презгранични  спорове по  смисъла на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от  21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (ОВ, L 136/3 от 24 май 2008 г.).

Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:

1. това е необходимо по съображения, свързани със защитата на обществения ред, трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или

2. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

Медиаторът е задължен да подписва декларация за безпристрастност за всяка процедура, за която е определен.

Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците  и имат значение за решаването на спора 9 предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.

За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора.

Всяка от страните с изричното съгласие на останалите може да представи писменото споразумение, постигнато в процедура по медиация, за одобрение от съда по реда на чл. 234а от Гражданския процесуален кодекс.

 

Мотиви

С предложенията за изменение и допълнение на Закона за медиацията се цели хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Директива 2008/52/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси,  наричана по-нататък „директивата”

Във връзка с очертаните от директивата цели медиацията не следва да се разглежда като по-неефективна алтернатива на съдебното производство поради обстоятелството, че спазването на постигнатите в резултат на медиация споразумения ще зависи от добрата воля на страните. Държавите членки трябва да гарантират на страните по постигнато в процедура по медиация писмено споразумение, че на съдържанието му може да се придаде изпълнителна сила – да бъде признато и обявено за изпълняемо в останалите държави членки,  в съответствие с приложимото право на Общността или националното законодателство. 

С предложенията в законопроекта се допълва предметът на медиацията, като се препраща към понятието „презграничен спор” по смисъла на директивата. Това е необходимо с оглед ограничаване на медиацията по такива спорове до отношения,  при които поне една от страните има местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, а не при всички такива спорове с международен елемент.

Във връзка с изискванията на директивата за гарантиране поверителния характер на медиацията се допълва чл. 10  от Закона за медиацията. Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора,  освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил. 

С оглед предложението за спиране на давностния срок докато трае процедурата по медиация,  се фиксира начало на същата процедура –  това е денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а при липса на изрично съгласие –  денят на първата среща на всички участници с медиатора.

 

 

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия

Внесен обсъждане на 17 декември 2010 от Иван Костов и Йордан Бакалов

§ 12 от Преходните и заключителните разпоредби отпада.

 

Мотиви

Няма основание за изключението, регламентирано с § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните  служби на Българската народна армия. Нещо повече, то е изключително вредно, с оглед на това, че прикрива точно лицата, които са управлявали мрежата от сътрудниците на репресивните сили. 

 

 

*Стажант в ИПИ

 


Свързани публикации.