За точността на бюджетните прогнози

Законът за държавния бюджет за текущата 2022 година е приет с двумесечно закъснение и сега предстои неговото изпълнение.  Може би сега е подходящ момент да се обърне внимание на един въпрос, който често е пренебрегван, но има решаващо значение за основните фискални параметри – точността на фискалните прогнози, по-специално тази на прогнозите на данъчните приходи.

Точността на прогнозите е важна поради няколко причини:

  • Разминавания в прогнозата могат да доведат до неочакван размер на бюджетното салдо, а той е ключов индикатор за фискалната стабилност;
  • Сравнително малки грешки в прогнозите на големи като общ размер на постъпленията данъци могат да имат много голям номинален ефект върху общите приходи и да не могат или трудно ще се компенсират в хода на фискалната година – това може да постави под въпрос касовото управление на бюджета и да доведе до касови разриви;
  • Значителните отклонения между прогноза и отчет говорят за слабости в бюджетното планиране (за момент оставяме настрана целенасоченото подценяване от МФ) – липса на информация, неточно моделиране на поведението на видовете данъци или дори за намеса при планирането на данъците. Подобни съмнения могат да създадат недоверие в публичните институции и управлението на страната.

На графиката по-долу са представени разликите между прогнозата в бюджета за съответната година на основните данъци и отчета им в консолидираната фискална програма като дял спрямо прогнозата.

Отклоненията при корпоративния данък са най-значителни – те са средно  8,8%, като през 2016 година достигат 16% – явно прогнозирането на приходите от този вид данък е най-трудно, още повече в несигурна среда. Най-малки са отклоненията при планирането на акцизите, може би защото данъчната основа и ставките при тях са относително ясни. При ДДС отклоненията са средно 3,3%, като те варират от 6,1% през 2017 година до 1,7% през 2016 г. Неточностите в планирането на големите данъци, какъвто е ДДС, обаче се виждат при номиналните стойности – средното отклонение между прогноза и отчет при този данък е 320 млн. лв. на година (вариращо от 143 млн. лв. до 536 млн. лв.).

 

Особено интересен е случаят с 2020 година, когато, поради covid-19 кризата, се налага актуализация на държавния бюджет – и съответно на  основните категории данъчни приходи. Към момента на актуализацията вече е налична информация за вероятното неизпълнение на приходите, но новите прогнози са такива, че отново да се преизпълнят. 

Особеност на българското бюджетно планиране е фактът, че с много малки изключения прогнозите подценяват реалните приходи, което не е случайност, а системен недостатък и търсен ефект. Подобен недостатък на прогнозите не е бил адресиран (поне аналитично) от експертите във финансовото министерство досега. В последните доклади на фискалния съвет също липсва оценка на точността на бюджетните прогнози и препоръки за тяхното подобряване.

Друг недостатък на прогнозирането на приходите в България е, че то се извършва при информационно „затъмнение“ – методологията и моделите на прогнозите не са публично достояние, а оценка на точността на прогнозите липсва. Анализът на чувствителността на бюджетните прогнози спрямо макроикономическите параметри, който „присъства“ в тригодишната бюджетна прогноза, е формален и повърхностен и не се знае на какви допускания се базира той. 

В заключение ще отбележим, че планирането на данъчните приходи в България създава определени фискални рискове и е основа за практиката на прекомерно „харчене“ през последните месеци на годината. У нас рисковете при бюджетното планиране са свързани не толкова с неизпълнение на приходите, а с това, че неточното им прогнозиране създава лоши практики при управлението на бюджета и подкопава качеството на публичните финанси. Анализи липсват, информация за моделите на планираните няма и съответно отклоненията в прогнозите не се коригират. Може би е време за нов подход в планирането на приходите в бюджета, основан на експертиза, прозрачност и аналитичност.  


Свързани публикации.