За свободата, медиите и икономиката

Темата за свободата на медиите или липсата на такава е обсъждана многократно, както на национално, така и на международно ниво. Тя се превърна и в естествен фон на  политическите събития от последната седмица. Настоящата статия не цели да дава определения доколко и кои медии в България са свободни и защо през последните няколко години страната рязко влошава позициите си в международните класации, измерващи независимоста им. Основната й цел е да очертае икономическите ползи от създаването на предпоставки за съществуване на свободен пазар в сферата на медиите.[1]

Липсата на плурализъм и концентрацията на голям дял от медиите в държавни или единични частни ръце създава предпоставка за изкривяване на функциите на медиите от катализатор на конструктивен дебат в определящо влияние върху общественото мнение. В държава като България, където традиционните медии поддържат водещата си роля на посредник между тези, които взимат решения, и тези, пред които те носят отговорност, това изкривяване неминуемо води до ограничаване на икономическата свобода, както на индивидуално, така и на национално ниво.

Ако погледнем към най-актуалните резултати от класацията на Freedom House, измерваща свободата на медиите в над 170 държави, и данните за БВП на глава от населението, ясно можем да отличим негативната връзка между нивото на медиен натиск и това на икономическо развитие.[2]

Разбира се, причинно-следствената връзка не е еднопосочна. В емпиричната литература, посветена на тази тематика, има съгласие, че с икономическото израстване на една държава медийният сектор укрепва финансовите си позиции и оттам – независимостта си. Научните наблюдения върху противоположната посока на въздействие – тази на плурализма и независимостта на медиите върху икономическия живот на нациите – откриват няколко конкретни механизма на взаимодействие. От една страна медийната свобода повишава отчетността на правителствата, като повишава прозрачността и донякъде неутрализира стимулите за корупция. От друга страна, възприятието за независимост на медийната среда засилва политическата ангажираност на по-широк кръг от обществото, което повишава изборната активност. И двата механизма допринасят за социално-икономическата стабилност, която е важен определящ фактор за нивото на вътрешни и външни инвестиции и оттам – на икономически растеж.

В основата на свободата в медийното пространство е ясната законова рамка, която ограничава възможността за политическа намеса във функционирането на медиите и създава предпоставки за прозрачност и честна конкуренция на медийния пазар. В случая на България съществува законодателство в тази насока, но начинът, по който то е формулирано, навежда на мисълта, че е създадено, за да бъде заобикаляно. Два конкретни примера са: (1) политически обвързания избор на членовете на регулаторните органи и (2) законът за прозрачността на собствеността на медийни компании, който позволява тази собственост да бъде прехвърляна към офшорни компании. По този начин на практика липсва прозрачност както при взимането на регулаторни решения, така и при източниците на финансиране на различните медии.

Отклонявайки поглед от предлагането на медийния пазар, не трябва да пренебрегваме другата основна движеща сила, която определя до каква степен медиите ще бъдат източник на политическа координация, а не инструмент на политически интереси. Тази движеща сила е търсенето. Горепосочените аргументи за ползите от свободата на медиите биха били разколебани, ако при потребителите липсва търсене на неутрална информация и изискване за прозрачност при взимането на решения от страна на управляващите. Този фактор е силно обвързан с цялостната икономическа и социална среда и осигуряването му изисква широк спектър от структурни политики в почти всички сфери на икономическа дейност.

В заключение, за да поддържа държавата икономическата си свобода, тя трябва да създава предпоставки за свобода на медиите, опериращи в нея. Практиката показва, че ако една страна е изградила тези предпоставки и потребителите, в лицето на гражданското общество, изискват прозрачност и отговорност, медиите могат да бъдат ефективен инструмент за стимулиране на икономическото й развитие.

В момента България не е такава страна, но събитията от последната седмица дават надежда, че може да бъде.

 

*Авторът е стажант в ИПИ

 


[1] Определението за медийна свобода, което се използва в статията, включва независимост от водещи политически интереси, както и прозрачност, свободна конкуренция и плурализъм на медийния пазар.

[2] Същата зависимост се наблюдава и при използването на индекса на Репортери без граници от 2013, чиито стойности са силно корелирани с тези на Freedom House. 


Свързани публикации.