За правителството, МВФ и изборите

Мисията на МВФ, която трябва да подготви първия преглед на споразумениетос българското правителство, приключи без да бъде постигнато съгласие. Основнитеразличия са в разходната политика до края на тази и през следващата година,както и увеличаването на минималната работна заплата. От изказванията наМилен Велчев можем да направим извода, че правителството се очаква да направидопълнителни разходи (извън договорените с МВФ) и до 31 декември тази годинада похарчи още около 300 млн. лева.

Изключителната “твърдост” в позицията на българското правителство в голямастепен се обяснява с предизборната ситуация. Създава се представата, чесе водят “ожесточени” преговори в името на повишаване доходите в България.Освен това допълнителните разходи ще бъдат за популистки цели, за да сеспечелят изборни гласове. Все пак трябва да се им предвид, че и предишнитеправителства следваха подобна политика, но това не им донесе съществен успехна изборите.

Аргументите на фонда против увеличаването на минималната работна заплатаи дискреционното харчене на излишъка бяха напълно пазарни (затова бяха подкрепениот екипа на ИПИ). Нарастването на минималната работна заплата ще принудихората с ниска производителност да преминат в неформалния сектор или даразчитат на социалната политика на правителството (повече).Няма как с административни мерки, като минималната работна заплата, да сеповишат доходите на хората. В противен случай защо минималната работна заплатада не се фиксира на 1000 лв., така че всички да получават високи доходи?

Ако въобще има заплаха за стабилността, то тя е повече в огромните разходина правителството отколкото в нарастването на кредитната активност, първозащото големи разходи се концентрират в малък период от време и второ, защотосе харчат основно за популистки и губещи дейности, което ги прави многониско ефективни. При това положение е направо странно правителството постояннода налага мерки срещу кредитната експанзия и едновременно с това да развива“бюджетна експанзия”. Постоянно се говори за мерки за ограничаване на кредитирането,а харченето на стотици милиони от бюджетния излишък остава “в сянка”. Разглеждасе процентното нарастване на кредитите, като въобще не се говори за процентнотонарастване на държавните разходи.

Не трябва да се забравя, че оттеглянето на мисията на МВФ не означава прекратяванена споразумението, но засега не са приети критериите за 2005 г., което биго направило формално. През август тази година бе подписано двегодишно предпазноспоразумение, което изтича в края на 2006 г. Ясно е, че след присъединяванетокъм ЕС (вероятно през 2007 г.) няма да има повече споразумения с МВФ.

В началото на следващата година от МВФ ще изпратят нова мисия с по-широкиправомощия, която е вероятно да постигне съгласие с българското правителство.За МВФ, България е един от много добрите примери за сътрудничество, такаче едва ли от фонда биха прекратили предварително последното си споразумениепри положение, че икономиката се развива добре и освен това има резерви,които могат да се използват при наличие на проблеми (фискален резерв, излишък,очаквани приходи от приватизация). Все пак за МВФ е важно да може да посочимаксимално много случаи на ползотворно сътрудничество, имайки предвид някоидоста проблемни ситуации (например Аржентина), така че България не е заизпускане.

Българското правителство също ще е доволно да постигне договореност презследващата година, защото едновременно ще запази връзките с фонда, а и вероятноще направи широка кампания, отчитайки увеличаването на минималната работназаплата и разходите, като “огромен успех в името на хората”.

В заключение може да се каже, че най-същественият риск пред финансоватастабилност в България е предизборното харчене на правителството (включителноувеличаването на минималната работна заплата). Споразумението с фонда всепак е известно ограничение за разходите (дори и при последните развития),така че ще бъде по-добре, ако се запази. Още повече, че подписаното споразумениекасае и периода на управление на следващото правителство, така че ще продължавада бъде важно да има външен натиск за финансова дисциплина.