За правителството и търсенето на обратна връзка

Министърът на финансите обвинява кризата за спада в бюджетните приходи. Такива ефекти има, те са очаквани и естествени. Но и правителството се старае да постъпва неправилно. И това си личи и от най-беглия преглед на иначе оскъдните на информация правителствени страници в Интернет.

По-долу е представена таблица с извадка от само една част от правителствените разходи, за които са дадени сведения. Общите планирани разходи само от тази извадка са на стойност над 3,5 милиарда лева.

Нека се запознаем с някои по-интересни и наскоро гласувани решения на МС, свързани с разходи на правителството от началото на годината до сега.

• България ще открива посолство в Катар. Въпросът е дали са необходими всичките разходи, свързани с дейността в днешните кризисни условия и не е ли нелогично да се прахосват пари за нещо, не от текуща необходимост. Тук става въпрос за разходи за наем на сграда, работни заплати и издръжки за персонал и поддържане на дейността му.
• Прогнозата за времето – по-точна в средносрочен период. Взето е решение, че българските метеоролози ще могат да правят по-точни прогнози за времето в средносрочен период (до 15 дни). Интересни решения намираме в ежеседмичните заседания на правителството, като че ли не съществуват по-съществени проблеми за насочване на вниманието. Всъщност по-подробни и надеждни прогнози са достъпни в интернет, често безплатно и често – ако не винаги – българските метеоролози използват именно тях. Гражданите и предприемачите, когато се нуждаят от такива прогнози, постъпват по същия начин.
• Повече кредити на общините и индустриализация на райони. Създаването на фонд „Флаг" и НК „Индустриални зони" са още едно доказателство за неразумните решения на правителството. В началото на тази година е взето решение и за увеличаване на техния капитал. Първо, не е нужно държавата да се занимава с подобен род дейности и по-скоро пречи и изкривява пазара и стимулите. Второ, в условия на криза, когато банките внимателно отдават кредити, държавата е готова да раздава още по-щедро и когато фирмите не предприемат големи инфраструктурни проекти, правителството отново действа по обратен начин. Двете решения ще костват на данъкоплатеца 150 млн. лв. 

Съществуват още много други знайни и незнайни решения на правителството, свързани с разходи, които са не дотам логични или необходими в условията на глобална икономическа криза. Още повече, че това са нашите пари – всеки има право да знае какво се случва с тях, как и за какво се харчат, ефективно ли се действа и инвестира. С малко по-голяма загриженост и проверка на данните, всеки може да си направи преценка.

Извадка от гласуваните решения и разходи за изпълнение през 2009 г.

(включени са само решения, за които има посочени конкретни суми)

Източник: Интернет страница на правителството

* Стажант в ИПИ.