16-12-2006

За по-добро образование са нужни решителни реформи

Предложението

Тази седмица по поръчка на Министерство на образованието и науката (МОН) независими експерти предложиха промяна в модела на формиране на заплащането на учителите. Идеята предвижда минимално възнаграждение на учителите, определено от държавата и създаването на допълнителен фонд, от който ще се получават бонуси за квалификация, стаж, умение, способности на учителите. По 20% от допълнителните средства ще получават учебните заведения, ако отговарят на всеки един от трите критерия:

добра подготовка на учениците, която трябва да се оценява от независима атестиращ орган;
икономическо ефективност на изразходваните ресурси;
предоставяне на висока добавена стойност – ще се “мери” напредъкът, който са постигнали учениците, като се сравняват постигнатите им резултати спрямо средните стандарти в различните класове;

Отговорността върху разпределението на индивидуалните бонуси и оценяването на учителите ще падне върху директорите на учебните заведения.

Според чиновници на МОН тази система е трудно осъществима от бюрократична гледна точка. Представители на министерството предлагат да се въведат цензове за учителите ( младши учител, учител, старши учител и главен учител ) , които да бъдат придобивани чрез изпит. Възможно е да се приема и субективната преценка на директорите за преминаването към по-горна длъжност. Така ще се въплъти и субективният елемент при оценяване работата на учителите, тъй като отношението и подходът им към децата е съществена част от уменията им на работното място, не само придобитата квалификация.

Ефектите

Макар че в идеите съществуват наченки на реформа в образованието, предложенията не биха били ефективни, защото се запазва източникът на неефективното функциониране на системата, а именно – решенията за финансиране остават в ръцете на предлагащите услугата образование, отговорността се децентрализира в различните звена, но остава изцяло в правомощията на държавната администрация. Потребителите на услугата образование не могат да влияят директно върху финансирането на училищата чрез избора, който правят. Това създава опасността от насочване на вниманието на учителите и директорите към удовлетворяване на желанията на административните структури, а не към реалните потребности на учениците. В същото време външният атестиращ орган, който определя нивото на образование и качеството, трябва да бъде независим и да е еднакъв за всички училища – публични и частни, за да има възможност за сравнение в нивото на предоставяните услуги. Матурите са един от обективните показатели за подготовката на учениците. През миналата седмица беше приет на второ четене закон за народната просвета, според който матури ще се провеждат най-рано 5 години след приемане на националната програма за развитие на училищното образование, т.е. не по-рано от края на 2011 г.

Предложенията за промяна трябва да бъдат по-смели, за да доведат до реални и осезаеми положителни ефекти върху образованието. В противен случай се рискува само да бъде “похабена” евентуалната политическа воля за реформа, с което се намалява възможността за по-радикална промяна в близкото бъдеще.

Нека се спрем по-подробно на основните проблемите, които са идентифицирани в образователната система в страната и оценим доколко предложените мерки могат да се “справят” с тях.

На учителите им липсва стимул и мотивация да се усъвършенстват – чрез предложената система за диференциране на заплатите учителите ще имат стимули да се усъвършенстват, защото директорите ще бъдат упълномощени да разпределят допълнителните парични средства, които получават от МОН във вид на бонуси така, както те преценят. Но процесът на комуникация между директор и потребител на услугата образование не е изяснен, не се знае какви ще са критериите на директорите да оценяват учителите. Не е нужно да има единни критерии за страната, но докато при частните училища знанията на учениците и изборът, който правят те и родителите им, е критерий за представянето на учителя, при предложената система директорите ще трябва да се съобразяват преди всичко с нормативите, които трябва да бъдат покрити, за да им бъдат отпуснати допълнително средства.
Родителите остават пасивни и незаинтересовани в процеса на образование – когато държавата декларира, че тя е отговорна за образованието и обучението на децата, тогава родителите стават пасивни и разчитат на държавата. Това е типичен пример за ефектът, който оказва патерналистичната държава върху индивидите – те прехвърлят отговорността си върху държавни структури. За да бъдат поощрени да участват активно в процеса на обучение, родителите трябва да имат възможност да влияят върху методите на обучение и да бъде ясно заявена отговорността им за изборът, който трябва да направят.
Липса на конкуренция в публичните училища – чрез предложението отново се финансират предлагащите услугата образование, а не потребителите, което неминуемо води до неефективност при използването и разпределението на ресурсите. Училищата няма да се конкурират по между си, а ще се борят за одобрение от административните органи, които разпределят допълнителните средства.
Интересите на учениците се убягват от учителите – предложените решения са насочени към интересите на учителите и образователните институции, а не на учениците. Решенията отново ще се взимат само от едната страна на процеса на обучение и самите потребители нямат възможност да влияят върху избора на критерий за оценка на знанията. Директорите ще имат стимулите да привличат по-добри ученици, но дали учениците и родителите ще имат стимулите да избират най-добрите училища?

Обхватни международни проучвания и сравнения между страните показват, че по-добри резултати постигат тези образователни системи, където има свободен избор в четирите измерения:

Автономни учебни заведения, където могат да се взимат децентрализирани решения по широк кръг от въпроси – от методите за обучение и заплащането на учителите, до покупката на материали и консумативи за провеждане на занятията.
Свободен избор на учителите сами да избират методите на обучение, да осъвременяват преподавания материал в зависимост от интересите на учениците – съответно да бъдат отговорни за знанията, които учениците придобиват в резултат от приложените методи.
Родителите да имат правото да избират къде да се обучават децата им и решението им да влияе пряко върху пазара на образователни услуги. Родителите трябва да взимат активно участие в процеса на обучение чрез мониторинг, предложения за подобряване на процеса на обучение, контрол на средствата, които се използват.
Наличие на външни изпити, които оценяват знанията и нивото на обучение – с еднакви заложени стандарти и минимални изисквания, които трябва да покриват учениците.

Системата, която предлага всички тези възможности, е ваучерна система, при която гражданите могат да използват данъците, които са адресирани за образование, по най-добрият за тях начин.

Пример от света

Започналата приватизация на училищата в Чили вече дава вече положителен резултат. Според системата, която е въведена през 1987 годин a , родителите имат правото да избират частни училища за децата си, срещу което училището получава месечно плащане от правителството (частична ваучерна система). През 2004г. за първи път през историята на страната, по-голям процент от учениците посещават частни училища (50,66%) отколкото публични (49,34%). Преди 10 годни повече от 70% от учениците са се обучавали в обществени училища. На база на тенденциите в данните се прогнозира, че до края на 2010г. едва 36% от учениците ще останат в публични учебни заведения, като мотивацията им се дължи на социалните придобивки, които все още съществуват в тези училища като безплатни закуски, например. Това обаче, няма нищо общо с качеството на образованието.

Анализите също показват, че има значителна разлика между резултатите от изпитите между ученици, обучаващи се в частно и публично училище, въпреки че и двете могат да получават средства от държавата – чрез директни плащания от правителството или под формата на ваучери.