За някои проблеми на ВСС в навечерието на избора на председател на ВКС

В навечерието на изборите на изборите за 45-ото Народно събрание започна голямото предизборно обещание за реформи в областта на правосъдието. Нямаше как да бъде и иначе – повод за гражданско недоволство стана именно една от централните фигури на съдебната власт – тази на главния прокурор. Животът на 45-ото събрание бе кратък, на изборите за 46-ото основните претенденти за властта останаха с познатите вече политически платформи, а по всичко личи, че така ще бъде и в навечерието на поредните парламентарни избори.

На този етап единствено от Демократична България предложиха законопроект, който предвижда промяна в организацията на съвета – да остане постоянно действащ орган, но членовете му съдии, прокурори и следователи да не прекъсват упражняването на юридическата си професия. В тази част идеята заслужава внимание и може би печели подкрепа, така излъчените от самата система няма да скъсат връзката с реалните проблеми, които тревожат колегите им. Останалата част на предложението обаче – да бъде разпуснат настоящият състав на съвета предсрочно заслужава критика – подобен похват ще бъде ползван от всяко следващо парламентарно мнозинство, за да уязвява неудобен за него състав на съвета.

Разбира се, нека тези думи не звучат като подкрепа настоящият осми състав на съвета спокойно да завърши мандата си, напротив. ВСС, като орган по администриране въпросите на съда и прокуратурата, има три основни задачи. Първо, да организира срочни и обективни конкурси за назначаване и повишаване на съдиите, прокурорите и следователите. Второ, да подбере професионалисти с авторитет за системата и обществото за ръководители на органите на съдебната власт, в това число и председателите на ВКС и ВАС, както и главен прокурор. Третата, съпътстваща задача, е да дисциплинира доказано неетичните и действалите непрофесионално в системата. Този осми състав на ВСС, къде умишлено, къде поради идеологическите противопоставения, а не и без личните вътрешни вражди, не се справи с тези задачи. Логично развитие е да уважат претенциите на колегите си и да подадат оставки, заявени както от Съюза на съдиите в България, така и чрез набираща подкрепа подписка от самия Върховен касационен съд. За отбелязване е, че някои от членовете на съвета с личните си действия опитват да се изкупят и това заслужава внимание, но все пак трябват 25-ма, а не един или двама от двата лагера. Но резултатите от дейността на този състав на ВСС за изтеклите четири години са неприемливи:

• Гешев е главен прокурор,
• небългарски гражданин е председател на Софийски градски съд, избран от същия този съдебен съвет, длъжен да провери съмненията за съветското гражданство на Алексей Трифонов,
• Даниела Дончева е председател на Софийския апелативен съд, въпреки установените нарушения по едно от делата на КТБ,
• Върховният административен съд чрез отмяна на актовете на ВСС, тоест и чрез постановените съдебни решения е реалният кадрови орган на системата.

И наистина остава въпросът с каква легитимност този състав на ВСС да избере наследника на Лозан Панов за следващ председател на ВКС.

За случващото се обаче има сериозна причина. И тя, освен вече познатите недостатъци на конституционно ниво, водещи до политическо инфектиране на призвания да отстоява независимостта на съдебната власт съвет, се изразява в дребни, но съществени недостатъци на Закона за съдебната власт. На първо място, липсва ясна законова процедура за освобождаването/отзоваването на членовете на съдебния съвет, излъчени както от Народното събрание, така и от професионалните среди. Това е поправима грешка, с която заявилите се за реформатори в областта на правосъдието политически сили следва да се захванат. Това именно е усилие, което може да реши проблемите с този и всеки следващ съвет. А в конкретния случай – и да предвиди законосъобразен и легитимен способ за търсене на отговорност и на членовете и на този осми състав на ВСС. Давам само някои примери – към настоящия момент не се понася отговорност за неявяването на заседание на съвета, за осуетяване заседанията на комисиите на съвета, няма обективна оценка за работата по време на мандата и др.

Но прибързани действия за прекратяването на мандата на настоящия състав на ВСС със закон ще овласти всеки следващ да пристъпва към такова действие, позовавайки се на безотговорността на предишните. А това неминуемо ще съсипе и доунищожи дълго защитаваните позиции за застъпничество за принципите на правовата държава – включително предвидимостта на законодателството, особено това, уреждащо статута на висш държавен орган както и принципа на правото с позволени от правото средства да бъдат постигани забранени от правото цели. На този етап нещата са оставени на личната съвест на членовете на съдебния съвет – оставката като достоен изход за запазване на личното и професионално достойнство или остатъците от него.