За кризите и държавната политика

Word Format (Word Format)

Тази седмица отново се постави на дневен ред темата дали трябва да се прибърза с приемането на закон за управление на кризите. Повод за това даде съветникът на президента по националната сигурност Слатински, който изрази съмнение, че българската система на национална сигурност не е адекватна на новите предизвикателства и не може да отговори на кризи от невоенен характер.

Освен това през пролетта тази година България пое ангажимент пред НАТО до срещата в Прага през ноември да е приела три закона, сред които закон за спецслужбите, управлението на кризи и отбраната и въоръжените сили. Явно конфликтите между държавни ведомства и служби са големи, след като въпреки редицата публикации, свързани с предстоящата този месец среща, не може да се разбере какви са намеренията на кабинета за законодателни промени.

Това, което се знае за момента, е, че няколко са заинтересованите министерства да поемат контрола върху кризите с подготвяния закон. Няколко са и обсъжданите варианти. Ако се погледне този проект на закон, които бе изготвен от кабинета на ОДС, може да се отличи както къде са споровете сега (запазили се от преди), така и къде са пропуските на вариантите, които се обсъждат.

Както може да се очаква, кризата затова е криза, защото трудно може да се предвиди. Затова и трудно може да се изброят случаите, които попадат в тази категория. Сред слабостите на стария проект, а вероятно и на новите (които се обсъждат по министерства и не са публични), бе дефиницията на криза. Тогава в проекта като криза се определи „промяна в регионалната, националната или международната обстановка,…с увеличена интензивност на разрушителни и/или агресивни процеси, при които са застрашени основни ценности, интереси и цели на обществото…и се създава…заплаха…за функционирането на икономиката“. Заради опасенията за подобна криза, на държавните институции се позволява да налагат стандартите си за контрол при извънредни ситуации.

Изрично е да подчертаваме как подобна дефиниция на криза може да предизвика намеса на държавни служби при всякакви опасения за заплахи (като под заплаха в стария проект се води „основателно предположение … въз основа на събрана информация“). Освен това няколко са примерите за това, че кризата може не само да не е заплаха за функционирането на икономиката, а да е предизвикана от ограниченията над пазарните стимули (наложени от следваната държавна политика). Така проблеми с правата върху собствеността върху горите предизвика преди година бедствие (в понятията на проекта), причината за което бяха нерешени проблеми около провежданите реформи.

Заради тази дефиниция на криза, която в избрани моменти може да включва всичко, се предвижда администрация за управление на кризите, в различните варианти към различни министерства и служби. Старият проект, който е единственият публичен за момента, включва и съставяне на списък на рискови дейности и обекти (от Министерски съвет), които явно ще бъдат под особен контрол. За тях се предвижда и съставянето на специален регистър, за които ще трябва да се представят доказателства. Дали ще бъде публичен регистъра или не, не е ясно. За бизнеса обаче ще стане ясно, че освен разходите, свързани с поддържането на регистъра, държавните служби ще им наложат допълнителни разходи от регулярни проверки (доколко рискови са дейностите им). Общото впечатление от подготвяните промени е, че разходите за бизнеса ще са значителни, а ефектите – неясни.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.