За конкуренцията и БНТ
Word Format
(Word Format)
Повод за този коментар са обявените тази седмица намерения държавната телевизия – Българската национална телевизия (БНТ) – да обвини частната – Би Ти Ви, че държи монопола върху рекламния пазар в страната. Тези обвинения ръководителите на БНТ ще отправят с жалба към Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да проучи пазара, да изрази позиция и да наложи санкции, ако счете за нужно.
За да улесним работата на Комисията за защита на конкуренцията, ще изброим няколко факти, на които може да дадем само един възможен прочит. Ако те се вземат предвид още в самото начало, няма да има и нужда експерти от КЗК да влагат много усилия, за да дадат отговор, който всички (би трябвало да) знаем. Бихме препоръчали на КЗК да следи вместо това как се харчат парите на данъкоплатците през държавните помощи, за което отговаря (по силата на приетия наскоро закон).
Ето и някои факти с коментар.
БНТ получава субсидия от държавния бюджет, която за идната година ще надвиши 41 милиона лева. Тази субсидия позволява на БНТ, както се твърди в приети от нея правила, да се ползва от привилегията да следва в рекламата принципа: „защита на интересите на зрителите и гарантиране на правото им на свобода на информация и свобода на избор в качеството им на потребители“ (чл.2).
Тъй като частните телевизии не се ползват от публични средства (преразпределяни през данъците) за „обществена“ телевизия, единствено рекламата (и спонсорството) им позволява да покриват разходите си. В тези разходи влизат освен чисто оперативни разходи, и такива регламентирани от държавата като такси за лицензи и разходи по (не)издаването им и санкции, които може им се наложат от Съвета по електронни медии по всевъзможни поводи.
Освен това тъй като разполага с гарантирана субсидия, логично е БНТ да е в по-изгодна позиция на рекламния пазар, т.е. да може да си позволи да предложи по-атрактивни (и ниски) цени за реклама. Ако БНТ дори при наличието на субсидия, не може да си гарантира приходи от реклама, то вина за това трябва да се търси в ръководството на телевизията.
Трудно могат да се съпоставят цените за реклама в двете телевизии (тъй като цената зависи от телевизионно време и брой излъчвания, репутация на медийната агенция и др.). Независимо дали плащат по-висока или по-ниска цена, обвинения за монопол и при двете могат да се отправят.
И тъй като рекламата е насочена към тези, които (могат да) избират рекламираните продукти и услуги, като заплащат цената им на пазара, ясно е, че БНТ не харесва тези, които избират. Явно и рекламодателите избират да не рекламират в БНТ.
За разлика от тях обаче всеки един данъкоплатец не може избере да не финансира „обществената“ телевизия. Поне докато БНТ настоява за приходи от реклама, така както иска субсидии от държавния бюджет.
И накрая, не е лошо да се знае, че обикновено обвиненията в „нелоялна конкуренция“ се отправят срещу тези, които получават специално предимство, привилегия или субсидия – например срещу „субсидирани турски домати“, „субсидирани френски фермери“ и др. под. Когато този, който получава непазарно предимство на гърба на данъкоплатците започне да говори за конкуренция, икономическата логика отстъпва място на откровеното безобразие.
