За идеята да се разшири повинност “детска градина”

Разликата между военната служба и задължителното посещаване на детска градина не е толкова голяма. В първия случай донаборниците плащат с пропуснатите ползи за отслуженото време (трудови доходи, квалификация, опит), а във втория родителите плащат годишните или месечни такси и други извънредни разходи, както и данък “не можете сами да гледате и възпитавате детето си, дори и да искате”.

От началото на 2005г. с промени в Закона за народната просвета (ЗНП) бе въведена едногодишна задължителна забавачка за децата в предучилищна възраст (годината преди да влязат в училище). Ефектът едва ли бе нещо друго от създаването на работни места за учители. Вместо да се направи анализ на резултатите сега се замисля друго нововъведение. Тази седмица стана ясно, че този срок на задължителна забавачница може да бъде издърпан напред – при навършени три години всички да тръгват на детска градина. Ако законът бъде приет, всяко дете ще отбива повинност “детска градина” до тръгването на училище. Това е “правителствена” “грижа” – три години за тези, които започват на шест и четири години за тези, които започват на седем.

Предложението за удължаване на срока с 200% или 300% няколко месеца след самото въвеждане на задължителна детска градина определено не е, не може и да бъде икономически обоснована постъпка.

За осъществяване на оценка и анализ на въздействието върху засегнатите групи (родители, деца) и обществото като цяло са необходими данни, като минималният разумен период, за който те трябва да се събират е една година. За това не е изненадващо, че в аргументите на предлагащите и поддържащите изменението никъде не се споменават конкретните предимства, които задължителната детска градина е донесла (ако изобщо има такива). Тоест те са популистки и насочени към обслужването на интересите на много малка “професионална” група държавни възпитатели – членове на профсъюза, застъпващ се за такава промяна.

Основните инициатори на промяната са учителският синдикат в КНСБ, чийто председател е Янка Такева и заместник-министърът на образованието Кирчо Атанасов. Парадоксален е фактът, че техните доводи или не са обвързани или противоречат на исканата промяна.

Според г-жа Такева детските градини са малко и трябва да се открият десетки нови във всеки по-голям град. Това логически противоречи на исканата промяна за “доставянето” на още повече деца в държавните детски градини. По-скоро връзката е обратна: повече задължени деца – запълване на незаетите места в държавните детски градини – оправдаване на тяхното съществуване и изкуствено създаване на условия за откриването на нови работни места за учители и възпитатели. Следствие от това ще е и по-голям брой на членовете в учителския синдикат, съответно повече членски внос във въпросния синдикат под управление на госпожата.

Според заместник-министър Атанасов забавачката от три годишна възраст трябва да е задължителна, защото децата от малцинствата не говорели добре български. Това отново няма пряка връзка с исканата промяна. Не е доказано, че деца, които не говорят добре български ще го научат там и няма да контактуват само помежду си ако изобщо ходят на детска градина. Също така не се знае дали техните родители няма да искат те да посещават места, където педагозите и възпитателите говорят техния език. Още повече, че за деца, които не владеят добре български език, законът и сега предвижда провеждане на специална подготовка (1).

Следващата таблица дава представа за състоянието на сектора в момента.

  Държавни Частни Общо
Брой детски градини 3 275 26 3 301
Брой записани 202 095 708 202 803
Среден брой записани в една детска градина 62.7 27,2 61.4
Брой преподаватели 18 893 18 893
Среден брой преподаватели в една детска градина 5.7 5.7
Източник: НСИ; НОИ; изчисления на автора 

Според г-жа Такева само в София в момента не достигат над 1 500 места в детски градини. Като използваме горните данни, получаваме, че трябва според нея да се открият 24 нови детски градини. Само годишните разходи (2) за работна заплата биха били 500 000лв. И това при сега действащия закон и само за София.

Друг негативен ефект, който сигурно ще се появи ако законът се промени е появата на корупция. Ако всички деца бъдат задължени да посещават детска градина, някои родители, които имат желание сами да гледат и възпитават децата си ще търсят пътища за избягване на законовата разпоредба, т.е. ще трябва да дават най-вероятно подкупи на чиновници, лекари, за да бъде детето освободено.

Също така не е ясно дали и доколко родителите са склонни да плащат сега за една година, а в бъдеще, ако промяната се приеме, и още повече за такси и “…дейности извън държавните образователни изисквания” (3), които не се знае колко са. Още повече, че родителите веднъж вече са плащали данъци.

Това, че в Закона за народната просвета трябва да се правят промени е ясно, само, че не такива. Добър старт би било:

•  премахването на задължителната детска градина за последната година преди тръгването на училище;

•  облекчаването на режима за откриване на частни детски градини (свеждането на документите, които се представят в МОН до минимум или въвеждане само на съдебна регистрация)

•  премахването на необходимостта от издаването на заповед от министъра на образованието и науката, с която частната детска градина придобива качеството на юридическо лице

На това отгоре въвеждането на повинността “детска градина” е въвеждане и на задължение на родителите да я заплащат. По същество това е нов данък. Засега не е известно дали таксите за държавни детски градини ще се приспадат от облагаемия доход. Защо да не помисли за такъв режим и за таксите в частни градини и училища?

–––––––––––––––––––––––––

(1) Чл. 20, ал. 2 от Закона за народната просвета

(2) Без значение тук кой ще ги плаща – общинският или държавният бюджет – пак ги плащат данъкоплатците.

(3) Чл. 19, ал. 3 от Закона за народната просвета: Освен таксата по ал.2 родителите заплащат и за дейности извън държавните образователни изисквания. 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.