Възможни ефекти от присъединяването върху пазара на труд в България

С приближаването на така желаното членство на България в Европейския съюз, все повече се говори за ефектите, които то ще има върху обикновените граждани и бизнеса. Затова е добре да погледнем какво се е случило на пазара на труд в новите страни-членки две години след присъединяването им за да преценим какво ни чака.

1) Реалните заплати нарастват плавно

След присъединяването, в новите членки през 2004 и 2005 година се наблюдава по-бързо нарастване на реалните заплати в сравнение с ЕС15. Причините за това са много и едва ли биха били да бъдат обяснени единствено с присъединяването. Според данни на Европейската обсерватория за индустриални отношения(2) най-голямо нарастване се регистрира в Латвия (10.3%), Естония (9.2%) и Литва (6.4%) през 2005 година, а средното нарастване за новите страни-членки за същата година е 3.6%. За сравнение, средното нарастване за страните от стара Европа е 0.7%. Сред обясненията са чуждестранните инвестиции в страните, но най-голям ефект имат ниските данъци, които водят до висок икономически растеж и от тук създаване на нови, добре платени работни места.

2) Колективното договаряне в новите членове на ЕС е предимно на ниво компания или почти липсва такова.

В ЕС15 преобладава договаряне на ниво сектор и национално ниво.

Възможността да се договаря заплащането на най-ниско ниво позволява значителна гъвкавост и възможност да се постигне оптималното ниво на заплащане, при което и работодателят и работниците и мат полза. По този начин заплащането най-обективно отговаря на производителността на труд на служителите и е причина за намаляване на делът на сивата икономика. Статистиката посочва, че най-голямо нарастване на колективно договореното заплащане се регистрира в Латвия (17.4%) и Естония (12.8%), а средното нарастване за новите страни е 6.7% за 2005 година. В стара Европа нарастването е средно 3%.

3) Бавно нараства заетостта на непълен работен ден

Делът на тази заетост в стара Европа е значително над този в новите страни – членки. Повишаването на заетите на непълен работен ден ще има положителни ефекти за определени групи от обществото, за които в момента е характерно относително висок процент на безработица и по-ниско заплащане. Става въпрос за младите хора, жените и по-възрастните работници. Общо за ЕС, делът на заетите на непълен работен ден работници е 7.4% за мъжете и 32.2% за жените като има тенденция за повишение. В България този дял в заетостта е 1.9%.

4) Чуждестранните инвестиции създават работни места – намалява безработицата в определени сектори.

В годината на присъединяването, потокът от ПЧИ в новите страни-членки достига 191 млрд. евро, което представлява 40% от БВП на страните. Най-големи са ПЧИ в Полша, Унгария и Чехия, представляващи почти 80% от общите ПЧИ за новите членове. Причината е близостта им с най-големите страни – инвеститори (Германия, Франция, Австрия), както и големината на икономиките и потенциалът за развитие.

Според доклад на Европейската комисия, публикуван през май 2006 година, заради икономическия растеж, подкрепен от присъединяването, заетостта в новите страни-членки престава да намалява (процес, наблюдаващ се в годините преди 2004) и за 2005 година достига средно ръст от 1.5%. За Литва, Полша и Словакия нарастването на заетостта е над 2%. Резултатът от този процес е намаляване на безработицата със средно 0.8% за 2004 – 2005 година като достига 13.4% от работната сила. За същия период, ЕС15 също регистрира положително развитие на пазара на труд. Нарастването на заетостта достига 0.7% през 2005 година.

Най-много инвестиции се правят в сектора на услугите, следват производството, електроенергията и строителството. Въпреки съмненията, че инвестициите под формата на аутосрсинг могат да доведат да загуба на „национална собственост и идентичност” е видно, че ПЧИ са един от основните двигатели за икономически растеж и преструктуриране на икономиката. Характерното за ПЧИ е, че (1) те допълват местните инвестиции като са причина за ръст на производството и създаването на работни места; (2) присъствието на експортно-ориентирани чуждестранни компании насърчава специализацията и повишаването на производителността на труда; (3) чуждите компании „обучават” местните играчи чрез конкурирането помежду им, има трансфер на знания и технологии.

5) Тенденция към нарастване на производителността на труда (знание, технологии, инвестиции)

Въпреки че производителността на труда нараства в новите страни-членки, тя достига все още едва 60% от производителността на страните от ЕС. Най-високата производителност на труда, измерена чрез паритета на покупателната способност, за новите членове е в Малта (80% от средната за ЕС15) и Словения (75%), а най-ниска в Латвия (45%) и Литва (50%). За България цифрите са още по-ниски – през 2005 година производителността на труда е била 35% от средната за Европа.

6) Не се очакват големи емиграционни вълни към ЕС

Сред основните причините за това са:

– разликата в заплащането не е сама по себе си достатъчна причина за емиграция. Освен условията на труд в страната – избор от потенциалните емигранти, влияние оказват и нивото на заплащане и безработица в приемащата страна. Друг фактор е политиката по отношение на емигрантите в приемащата страна – въвеждането на преходни периоди за достъп до пазара на труда има значение за емигрантите.

– положителното икономическо развитие на България е причина част от хората с намерение да емигрират да го отложат във времето.

Тъй като не се очаква голяма емиграция, не може да се твърди, че ефектът от нея в посока намаляване на безработицата ще е голям.

7) Земеделски субсидии

В краткосрочен план земеделските субсидии може да доведат до запазване или леко нарастване на заетостта в селското стопанство, но като цяло е вероятно да се запази тенденцията за нарастване на дела на сектора на услугите в заетостта.

Предвидените огромни средства по Общата земеделска политика за България се очаква да генерират нарастване на заетостта в селското стопанство, разбира се ако страната ни съумее да се организира и да изгради капацитет за използването им. В краткосрочен план, земеделските субсидии биха имали положителен ефект върху заетостта. Друг въпрос е какви ще са негативните ефекти от тях (нарастване на администрацията, заета със субсидиите; промяна в стимулите на земеделските стопани – възпитава се култура на зависимост) и струва ли си риска да се допускат такива ефекти.

Заетостта в селското стопанство за новите членове на ЕС през 2004 година е 12.5% от общата заетост сравнено с 4% в стара Европа. Заетостта в индустрията продължава да бъде по-висока в страните от централна и източна Европа (30.5%), докато на запад тя е средно 24%. Заетостта в сферата на услугите нараства с времето и през 2004 година достига 57% в новите членове, но все още изостава от нивото за Европа – 72%.

8) Политиката на ЕС по отношение на регулирането на професиите е в посока либерализация

Под регулиране на свободните професии имаме предвид регулации като:

– минимални или фиксирани цени за архитекти, проектанти, инженери и нотариуси;

– изисквания за минимален работен стаж по специалността, освен завършено образование за да е възможно упражняване на професия;

– ограничения за рекламиране на дейността на нотариуси, фармацевти, адвокати и одитори;

– признаване на образованието в другите страни-членки и възможност за работа в ЕС.

Повечето от тези регулации нарушават свободната конкуренция, ограничават достъпа до професията и задържат цените на високо ниво. Вече има препоръки към отделни страни за премахване на определени законови ограничения, като това се случва и в България (минималните цени за проектантите ще се премахнат). Всичко това, ще е от полза за упражняващите свободни професии и ще осигури по-лесен достъп до европейския пазар.

Изводите, които можем да направим за България са:

1) За да сме конкурентноспособни при влизането си в Европейския съюз е необходимо извършването на реформи, които ще насърчат икономическия растеж – онова, което работи в новите страни членки е намаляването на данъците, а не изкуственото увеличаване на заплатите, като например в Унгария.

2) Присъединяването към ЕС има редица положителни ефекти, но те не са достатъчни сами по себе си за повишаване на доходите и намаляване на безработицата в страната.

3) Очакванията за негативни последици за пазара на труда в България не са оправдани.

4) Оправданието „Така каза Европейския съюз” е добър аргумент за провеждането на непопулярни реформи и за да се смекчат негативните ефекти е необходимо провеждане на разяснителна кампания за ефектите в новите членки.

5) Изводите от последното присъединяване трябва да се използват като ориентир за правилни и избягване и промяна на погрешни политики.

 

––––––––––––––––––––––––

(1) Статията е публикувана за първи път във вестник Дневник на 01 август 2006 година в рубриката на ИПИ “Видимото и невидимото”, която излиза всеки вторник

(2) За повече информация: http://www.eiro.eurofound.eu.int/2006/06/update/tn0606101u.html#12

 


Свързани публикации.