Споделете тази статия:
Външният сектор през 2003
В края на миналата седмица Българската народна банка публикува данниза платежния баланс и външната търговия през 2003 година. Данните всеоще са предварителни – т.е. подлежат на корекции, но по принцип можемда приемем, че отразяват с достатъчна точност действителното състояниена процесите в българската икономика.
Запазва се тенденцията да нарастват вносът и износът на стоки и услуги.Данните в щатски долари показват, че вносът (CIF) нараства с 35.9% спрямо2002 г., а износът (FOB) с 30.7%. Голяма част от ръста в долари се дължина обезценката на тази валута през 2003 г., която е около 20% средноза годината, но въпреки това се наблюдава и значителен ръст, който нее породен от промените във валутните курсове, а от по-голямото количествоизнесени стоки и услуги.
Тенденцията за по-голяма отвореност на българската икономика възникватрайно след въвеждането на валутния борд през 1997 г. Поради фиксираниявалутен курс на лева към еврото транзакционните разходи на фирмите,които се занимават с външна търговия, намаляват (най-вече със странитеот ЕС) и се минимизира валутният риск, което естествено насърчава търговията.Това води до пренасочване на пазарите за българските фирми и покачващсе дял на търговията с ЕС.
По принцип увеличението на вноса се дължи на по-високите доходи набългарските граждани. Причините за това са няколко. Основната от тяхестествено е стабилният икономически растеж през последните няколкогодини. През 2003 г. растежът на БВП се очаква да е около 4.5% (въпрекипрогнозите на правителството от 5%). От друга страна, поради паричнатаполитика на Европейската централна банка насочена към ниски лихви ипо-добрите възможности за инвестиции в България банките пренасочихасредствата си от чужбина и през 2003 г. отпускаха значително повечекредити. Това поражда ръст на потреблението както на произведени в България,така и в чужбина, стоки и услуги и естествено води до по-голям внос.
В структурата на вноса (виж Табл. 1) постепенно нараства относителниятдял на потребителските и инвестиционните стоки, а също така и на суровинитеи материалите за сметка на дела на енергийните ресурси. Това е доказателствоза нарастващата енергийна ефективност на българската икономика тъй катоза производството на повече стоки и услуги са необходими по-малко енергийниресурси.
Страните, от които България внася най-много стоки са Германия (1533.6млн. щ.д.), която измества Русия (1348.8 млн. щ.д.) като най-голям износителза България – за пръв път след промените от 1989 г., Италия (1099.6млн. щ.д.), Гърция (712.6 млн. щ.д.) и Турция (657.6 млн. щ.д.). Ясносе очертава тенденцията на нарастване на търговията със страните отЕС и съседните на България страни и за намаляване на дела на Русия,тъй като вносът оттам се ограничава предимно до енергийните ресурси,а останалите групи стоки са по-слабо застъпени.
Структурата на износа е относително стабилна (виж Табл. 2), но всепак можем да отбележим, че нараства делът на потребителските стоки,които по принцип са с по-висока добавена стойност, за сметка на суровинитеи материалите, които са с по-ниска добавена стойност. Това е индикатор,че българските фирми с натрупването на капитал и възприемането на новитехнологии стават по-конкурентоспособни и се насочват към сектори, коитоим носят по-големи печалби.
Страните, в които България изнася най-много стоки отново са членкина Европейския съюз. Най-големият вносител на стоки произведени в Българияе Италия (1041.7 млн. щ.д.) следвана от Германия (802.4 млн. щ.д.),Гърция (772.8 млн. щ.д.), Турция (679.5 млн. щ.д.) и Белгия (453.5 млн.щ.д.). Ръстът на износа през 2003 г. се реализира въпреки слабата икономикана страните от ЕС, което е фактор за по-нисък внос в тези страни. Следователнобългарските фирми добре използват възможностите за износ към ЕС, а приочакваното съживяване на европейската икономика естествено и вносътот България ще нарасне.
По отношение на платежния баланс можем да добавим, че дефицитът потекущата сметка е 1648 млн. щ.д. или 8.7% и през четвъртото тримесечиена 2003 г. значително се покачва. Главният фактор за това са значителнитеразходи на правителството през последното тримесечие. Те възлизат на4607 млн. лв. или около 13.2% от БВП за цялата 2003 г. Дефицитът направителството за това тримесечие е около 864 млн. лв. или 2.4% от БВП.Тези пари бяха изразходени за коледни добавки към пенсиите и за тринадесетазаплата на служителите от бюджетната сфера. Те се харчат предимно запотребителски стоки и за услуги, голяма част от които са вносни и товаувеличава дефицита по текущата сметка.
Размерът на преките инвестиции в България достига 1360.7 млн. долара.Те са основен източник на валута за икономиката, който позволява вносна стоки и услуги. С нарастване на преките инвестиции можем да очакваме,че ще нарасне и вносът от чужбина, тъй като част от машините и оборудването,необходими на фирмите не се произвеждат в България, а от друга странаинвестициите ще повишат доходите на хората, които работят във фирмитес чуждестранни инвестиции и те ще търсят повече стоки (местни и чуждестранни).
Друг показател от платежния баланс, на който трябва да обърнем вниманиеса валутните резерви на БНБ, които са индикатор за стабилността на валутнияборд. През 2003 г. те нарастват с 932.5 млн. щ.д. и осигуряват достатъчнопокритие на паричната база и депозита на правителството.
В заключение можем да кажем, че според официалните данни външният секторсе развива добре и е достатъчно конкурентоспособен на откритите световнипазари.
Таблица 1: Структура на вноса в България
| 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 |
Потребителскистоки | 9.8% | 14.3% | 17.1% | 15.3% | 17.7% | 19.0% | 19.5% |
Суровини иматериали | 40.0% | 40.5% | 33.4% | 33.0% | 34.9% | 34.7% | 35.9% |
Инвестиционнистоки | 16.9% | 21.4% | 27.1% | 24.5% | 25.0% | 25.1% | 25.6% |
Енергийниресурси | 33.3% | 23.8% | 22.4% | 27.3% | 22.4% | 20.0% | 17.6% |
Друг внос | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 0.0% | 1.3% | 1.3% |
Таблица 2: Структура на износа от България
| 1997 | 1998 | 1999 | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 |
Потребителскистоки | 28.2% | 31.1% | 33.5% | 29.8% | 33.5% | 35.2% | 36.7% |
Суровини иматериали | 49.0% | 46.1% | 42.0% | 44.2% | 40.8% | 41.8% | 41.3% |
Инвестиционнистоки | 14.7% | 16.0% | 15.3% | 11.4% | 12.2% | 13.2% | 13.7% |
Енергийниресурси | 8.1% | 6.7% | <p class=MsoNormal alignСвързани публикации. |
