Външният дълг се смята по-нов начин, засега проблеми с обслужването няма
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тази седмица БНБ промени методологията за определяне на краткосрочния дълг, включвайки търговските кредити съгласно международните стандарти, което позволява коректно извършване на сравнения с други страни. Търговските кредити обхващат авансираните плащания на фирмите по краткосрочните външнотърговски сделки. Краткосрочният дълг обхваща задълженията със срок до падежа 1 година, а по инструменти включва: държани от нерезиденти инструменти на паричния пазар, предоставените финансови кредити, депозити и отчетените просрочвания на лихви и главници, както и предоставените търговски кредити.
Брутният външен дълг на страната в края на март възлиза на 10 398,3 млн. щ.д. или 73,4% от прогнозния БВП за 2002 г. (14 165 млн. щ.д.). Дългосрочните задължения са в размер на 9 268 млн. щ.д. (89,1% от дълга), а краткосрочните -1 130 млн. щ.д. (10,9%).
Засега не ясно как ще се пресмята дългосрочния дълг, дали в него ще влиза дълга на общините и ако „да“, по какъв начин той ще се гарантира.
Доколкото вече са по-добре сравними българският дълг с този други страни и доколкото предстои работа по методологията (закона) на пресмятане и обслужване на дълга, смятаме за уместни следните коментари.
1/ Съгласно данните на БНБ към 31 декември 2001 г. България има по-ниско съотношение краткосрочен външен дълг/ БВП – 11,4% в сравнение със страни като Полша (13,6%), Унгария (16,8%), Чехия (41,4%) и др. Това на практика означава, че текущото обслужване на външния дълг в по-малка степен натоварва бюджета и фискалния резерв в нашата страна, отколкото например в Полша, Унгария или Чехия.
2/ Съотношението краткосрочен външен дълг/официални валутни резерви за България е 33,8%, а за останалите страни в сравнителната таблица на БНБ е значително по-високо, като за Литва и Естония достига съответно 102,4% и 133,6%. Колкото по-ниска стойност приема този показател толкова по безпроблемно ще бъдат посрещнати, непосредствено предстоящите плащания по външния дълг.
3/ Индикаторите, свързани с краткосрочният дълг на страните от нововъзникващите пазари, са едни от най-внимателно наблюдаваните от рейтинговите компании, инвестиционните банки и международните финансови институции, така че добрите резултати за България в сравнителен план с останалите страни-кандидати за членство в ЕС са предпоставка за подобряване на кредитния рейтинг и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори.
4/ Ако разгледаме дюрационната структура на външния дълг, предстоящите плащания изглеждат относително равномерно разпределени във времето, така че трябва да се внимава с последствията от „активното“ управление. Концентрирането на плащания в определен период от време е системен риск за финансовата стабилност, дори да става въпрос за относително отдалечени години 2013-2014.
5/ Основното в парадигмата „активното управление“ на дълга бе и е убеждението, че лихвените проценти ще нарастват „от сега нататък“ и затова е по-добре дългът да бъде преструктуриран в инструменти с фиксиран доход. Според данните на БНБ за периода януари-март 2002 г. извършените плащания по външния дълг (лихва и главница) възлизат на 394.8 млн. щ.д., което е с 90.3 млн. щ. д. по-малко спрямо 2001 г. поради по-ниски плащания по лихви. Иначе казано, за частта от дълга с фиксирана лихва, на практика нарастват плащанията, а общите плащания намаляват, защото все още по-голямата част от външния дълг е с плаваща лихва. Ако в настоящия момент по-голямата част от външния дълг бе с фиксиран лихвен процент, плащанията през 2002 г. щяха да нараснат, вместо да намаляват.
6/ Проблематично продължава да бъде изпълнението на един от Маастрихтските критерии за съотношение външен дълг/БВП под 60%. Единственото възможно решение е продължаване на темповете на растеж и изключително внимание и предпазливост при взимането на нови заеми. Например, евентуално участие на държавата в проекта АЕЦ Белене, било то като директен инвеститор, гарант по заеми или чрез ангажимент за изкупуване на електроенергия по фиксирани цени за определен период от време, е в състояние коренно да промени показателите за външен дълг, като създаде несигурност дори за краткосрочните плащания, които изглеждат стабилни.
Избрани индикатори за външния дълг (декември 2001 г.) на страни кандидатки за членство в ЕС
България Полша Унгария Чехия Словакия Литва Естония
Краткосрочен външен дълг/БВП в % 11,4 13,6 16,8 41,1 27,4 36,5 33,5
Краткосрочен външен дълг/Офиц. Валутни резерви в % 33,8 35,9 51,4 62.1 73,7 102,4 133,6
Брутен външен дълг/брутен вътрешен продукт в % 78,3 38,7 64,9 38,4 56,4 41,8 60,9
Източник: БНБ
