“Вълшебната” формула за работната заплата
Явно твърдо решена да се противопостави на пазарната логика, въпреки призивите на МВФ и ЕС за освобождаване на заплатите от задължителни добавки, миналата седмица социалният министър Масларова предложи нова формула за определяне на трудовите възнаграждения. Тази формула е замислена като компромисно решение след премахването на минималните класове за прослужени години и е залегнала в проект за наредба за формиране на работната заплата, която предстои да се разглежда в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Формулата гласи следното: основното възнаграждение ще формира между 70 и 80% от брутната заплата, компенсациите за труд ще бъдат в рамките на 5% и 20% от заплатата и до 10% от нея ще отиват за бонуси за опит и стаж.
Отрицателните ефекти от формализирането на заплатите имат двоен характер – от една страна остават недоволни голяма част от избирателите, защото процентите не им се струват разумни, справедливи и не отговарят на субективните им представи за цената на труда им. От друга страна подобна реформа ще има негативен ефект върху бизнес средата, макар че ще бъде само пожелателна за частния сектор. Спускането на директиви за образуването на цената на труда противоречи с идеите на пазарната икономика, с практиката дори в ЕС, въпреки че трудовият пазар в ЕС се характеризира със своята свръхрегулираност в сравнение със САЩ. Подобна формула влияе върху стимулите на работодателите и работниците да търсят сами оптималното заплащане – според специфичните характеристики на работата, на уменията и качествата на служителите. Заложените параметри за голяма част от хората са несправедливи, защото ги “обрича” на формиране на заплащане според представите на управляващите, които често не съвпадат със субективните представи на работещите. Но самият факт за наличието на формула въплъщава чувството за зависимост и служителите се обръщат не към работодателите, а към правителството с искания да ги “предпази” от несправедливото заплащане.
Икономическа обосновка на предложението
Когато се предлага някакъв механизъм за интервенция и вмешателство в пазарния процес, предложението да бъде подкрепено с доказателства и емпирични данни за ползите и вредите от това предложението за хората. Как са изведени параметрите на тази формула? Защо точно 10% за бонуси за професионален опит например? В случая няма подобна обосновка, но тя не може и да съществува, защото няма смисъл да се определя равнището на заплащане на труда на ниво държава. Модерните форми на заплащане в развитите страни зависят от множество критерии като ефективност, образование, опит, умения и включват разнообразни форми като опции и акции от дружеството за служителите, заплащане, обвързано с резултата, пенсионни и здравни придобивки и т.н. Но за разлика от правителството, мениджърите на фирмите са в състояние да изчислят ефекта от подобни стратегии в зависимост от спецификата на бизнеса и целите, които искат да постигнат. Справедливо е всеки да може да получава това, което изкарва, да има възможност да расте и на база на квалификацията и резултат да получава заплащане, а не само на база стаж и описание на длъжностната характеристика.
Вълшебна формула в областта на труда няма и министър Масларова не трябва да се опитва да я измисли, само за да спечели благоволението на част от избирателите. Напротив, необходимо е да се защитата идеята в общественото пространство, че заплатите трябва да се либерализират, да се освободят от всички останки от планирането и да се оставят на свободния пазар, да се договарят между работодател и работник. А управляващите могат да помогнат на този процес чрез оптимизиране на дейността на държавната администрация, да не се занимават с неприсъщи дейности като измисляне на формули там, където диктуват пазарните процеси, а да съкратят неефективните правителствени разходи и да намалят данъците, което е най-бързият, ефективен и всепризнат начин за увеличаване на доходите. Същото важи и за синдикатите – да се опитат да помогнат, а не да пречат на хората, които представляват.
Контролът върху работната заплата е до някъде наложителен в държавните фирми, но това е само една от проявите на проблеми и слабост в управлението и функционирането на държавните предприятия. Често те се характеризират с меки бюджетни ограничения, неефективно производство и управление, финансова нестабилност. Проблемите пред държавните структури и фирми ще се решат, когато се приватизират и попаднат в конкурентна среда.
Дори и да бъде приета наредбата за формиране на трудовите възнаграждения, формулата няма да доминира в частния сектор, защото пазарните процеси са по-силни от опитите за изкуствени ограничения, които са често нерационални и неефективни. Но внушението, което носи наредбата, е противопоказна за развитието на пазарните процеси. Доверието в пазара и в частния сектор е жизненоважен за разгръщането на предприемаческите отношения и бизнес култура в икономиката. Вярата в собствените умения и качества на индивида, а не в държавата, е двигател на новаторския дух и икономически просперитет.
