Влияниена данъците върху сенчестата икономика

Една от общоприетите дефиниции, определя като сенчеста икономика всичкидейности, които добавят стойност, основават се на доброволна размяна, нокоито не се отчитат (изцяло или частично), а по принцип би трябвало да бъдатчаст от БВП. Понятия като “сива”, неформална, сенчеста, нерегистрирана иматсинонимно значение. Според различни изчисления сенчестата икономика в Българияе между 25% и 35% от БВП.

В последно време тази тема стана изключително актуална, като обикновенореториката е, че трябва да “бори” и “пребори” неформалната икономика в България.Ако това не стане с досегашните мерки, да се предприемат нови, така, че“борбата” да се доведе до успешен край. Тоест сенчестата икономика се възприемакато нещо лошо, което възпрепятства развитието на стопанството.

В действителност за съществуването на нерегистрирана икономика има обективнипричини. Всеки икономически субект прави за себе си оценка на разходитеза съобразяване със законодателството или за работа “на сянка” (несъобразяване).Когато разходите по съобразяване са значително по-високи от тези по-несъобразяванесе развиват и така наречените “сенчести дейности”.

Една от най-големите заблуди е, че когато дадена фирма работи в неформалнатаикономика, то тя не понася разходи за това. Истината е съвсем различна.В този случай въпросната фирма ще има по-лоши финансови показатели и съответнокредитна история пред банките, което означава, че ще се финансира при по-неблагоприятниусловия. Освен това контрагентите, с които работи също трябва да имат “сенчеста”дейност, защото тази фирма няма как да издава фактури за стоки и/или услуги,които “не съществуват”. Също така “скриването” на дейности е разход, защотоизисква назначаване на квалифициран счетоводител, набиране и поддържанена фалшива документация. При това положение, всяка една такава фирма отчитаи риска от санкции от страна на данъчните власти, което също е разход.

Практиката показва, че наличието на сенчеста икономика налага и по-особенаорганизационна структура на фирмите. Собствениците и/или управителите личноучастват на почти всички етапи, защото няма как да се контролират дейности,които не се отчитат. Това затруднява специализацията на фирмата и намаляваобщата гъвкавост. Освен това фирмите от неформалната икономика нямат достъпдо така наречените публични услуги като например – съдебното гарантиранеизпълнението на договорите. Друг е въпросът, че в България така или иначе,държавните институции за гарантиране изпълнението на договорите са неефективни(изключително бавна процедура). Но решението в тази връзка е концентриранеусилията на държавата към подобряване качеството на публичните услуги вместопримерно дострояване на АЕЦ “Белене”, създаване на фонд за рисков капиталили субсидиране на губещи предприятия. Повишаването на качеството на публичнитеуслуги ще означава, че неформалните фирми ще имат стимул да преминат къмофициалната икономика, за да могат да се ползват от въпросните услуги.

Действително поради съществуването на неформална икономика се събират по-малкоданъци и такси и съответно по-малко бюджетни приходи. Затова обикновенодебатът включва – “ако се изведе сивата икономика на светло колко допълнителниданъчни приходи биха се получили”. Наред с това трябва да се има предвид,че голяма част от доходът, реализиран в сивата икономика, в действителностсе харчи в официалната икономика, тоест създава стойност.

И така идва ред и за най-същественият въпрос – как може да се намали сенчестатаикономика? Обикновено на всички наши предложения за намаляване на данъцитени се отговаря, че колкото и да бъде намалена данъчно-осигурителната тежеств България, така нареченият “сенчест сектор” няма да започне да плаща данъци,защото такъв е манталитетът на българина. Това твърдение не е вярно, защотонеформалните дейности създават разходи и при съществено намаляване на високатаданъчно-осигурителна тежест в България “сивият сектор” съществено ще спадне.

Например редица изследвания за България показват, че основна причина занеформалната икономика е високата данъчно-осигурителна тежест (виж тук).При това положение има две възможности. Първата е намаляване на данъците(в това число и осигурителните вноски), тоест премахване на една от причинитеза наличието на сива икономика. Втората възможност е въвеждането на допълнителниограничения, като засилен контрол, по-големи санкции и др., които няматотношение към първопричината, а целят промяна на следствието. Практикатапоказва, че във втория случай ефектът е неясен (в дългосрочен план), защотозасиления контрол и санкции създават корупционна среда. Освен това на тезимерки част от фирмите отговарят с още по-добри начини за “укриване” и “посивяване”,а и част от тези фирми ще фалират поради невъзможност да покрият всичкиразходи за работа с правителството.

Тоест, по-добрата алтернатива за намаляване на сенчестата икономика е създаванетона стимули пазарните субекти да формализират своята дейност. Това може дастане например чрез либерализиране на средата за бизнес. Една от основнитепрепоръки на Кауфман и Калибера в “Интегриране на сенчестата икономика отпост социалистически общества” за извеждане на сивата икономика на светлое мащабно либерализиране и дерегулиране* . Освен това много от така наречените“сенчести” фирми са малки, което означава, че са много “подвижни”. При товаположение разходите за контрол са много високи и в много отношения надвишаватвъзможните ползи. Горното разсъждение е още един аргумент в полза на създаванетона стимули фирмите да изберат “официалния” път посредством намаляване наданъците и осигуровките.

В тази връзка Русия е много добър пример. Намаляването на общата данъчно-осигурителнатежест води до нарастване вместо до намаляване на приходите в бюджета точнопоради “изсветляване” на неформалната икономика.

––––––––––––––––––––––––––

* Kaufmann, Daniel and Aleksander Kaliberda (1996) “Integrating the unofficialeconomy into the dynamics of post-socialist economies: A framework of analysisand evidence”, стр. 33, достъпен на адрес: http://www.worldbank.org/wbi/governance/pdf/wps1691.pdf

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).