Вижда ли се либерализация на енергийния пазар на хоризонта

1 юли 2007 г. е емблематична дата за Европейския съюз, в частност и за България, защото това е официалната дата на либерализация на енергийния пазар в Общността. Това на книга означава, че вече и битовите потребители, не само промишлените (за които пазарът се отвори на 1 януари 2007 г. в България) ще имат възможност да купуват електроенергия и топлоенергия не само от местни производители, но и от чуждестранни доставчици и да договарят условията на договорите си.

Въпреки възможностите, които се отварят на първи юли, датата едва ли ще промени фактически ситуацията на пазара, на който години наред е доминирал моделът на монопол и липса на избор. Битовите потребители най-вероятно ще са много по-заинтересовани от решението на регулатора ДКЕВР за повишението на цените на тока, отколкото от официалния старт на либерализацията на пазара. Моделите и нагласите на мислене, дълбоко вкоренени в съзнанието на хората, се променят продължително и трудно. Именно затова не е лесно да се приеме, че на енергийния пазар за бита може да има ожесточена конкуренция и доставчиците да се борят за клиенти така, както се случва на пазара на GSM-услуги например. Затова не можем да очакваме да се случи нещо революционно на пазара на енергия, но всяка стъпка в посока по-голяма свобода на пазара, е положителна.

А това либерализация ли е?

Според стратегиите на Европейската комисия либерализацията не означава приватизация и наличието на части компании на пазара не е задължително условие за "освобождаване" на пазара. Достатъчно е да бъдат разделени в отделни юридически лица дейностите по производство, пренос, разпределение и търговия с енергия и да се създадат "предпоставки" за конкуренция между отделните единици по веригата. Ефективна конкуренция, обаче, е възможно да съществува само на частния пазар, където се създават правилните стимули за това.

В България преструктурирането на държавните мастодонти НЕК и Булгаргаз е вече факт според официалните изказвания на политиците, но фактическото положение на компаниите не се е променило – те продължават да са държавни компании и да са монополисти на пазара. Това означава, че не бихме могли да бъдем свидетели на истинско раздвижване на пазара в посока по-голяма свобода и конкуренция, докато държавните компании разполагат с привилегии и протекции от държавата и съществуват бариери (формални и неформални) за навлизането на нови играчи и конкуренти.

В страната има вече 10 лицензирани търговци на енергия, но пазарната ниша тепърва ще се развива, особено в сектора на битовите потребители. Все още липсва яснота по някои от основните въпроси, свързани с дизайна на новите правила на енергийния пазар. Наложените ограничения в страната също обезсилват добрите пожелания за либерализиран енергиен пазар. Поради затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй и намаляване на производството на електроенергия в страната, вече бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров издаде заповед да не се изнася електроенергия, докато не са задоволени изцяло вътрешните нужди от ток. Всички тези фактори са препятствия пред либерализацията де факто на пазара.

В България все още цената на електрическата енергия за бита е най-ниска в ЕС. До края на 2006 г. страната беше една от малкото страни-членки, които са нетни износители на електроенергия. Токът от АЕЦ покриваше над 40% от дефицита на електричество в региона на Балканите и приходите от износ субсидираха по-ниските финансови резултати на НЕК от продажбите на вътрешния пазар. От началото на 2007 г., обаче, НЕК е натрупала дълг към АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток"3, в размер на повече от 107 млн. лв. От тук вариантите са два – или ще се повиши цената, на която НЕК продава тока на електроразпределителните дружества (а от там и цената за крайните потребители), или държавата ще погаси дълга на НЕК, което е скрито увеличаване на цената, тъй като данъкоплатците отново са тези, които ще финансират дейността на държавната енергийна компания.

Ползите от свободния пазар

Ползите от либерализацията, ако бъде постигната на практика, са пряко свързани с наличието на конкуренция и включват:

  • § възможност за избор и договаряне;
  • § по-добро качество на услугите;
  • § модернизация на инфраструктурата и по-малко загуби на енергия при пренос;
  • § натиск за намаляване на маржа на печалба на енергийните компании и по-ниски цени на електроенергията и топлоенергията в дългосрочен план;
  • § пазарен подход при ценообразуването, което означава наличие на по-малко неравновесия и изкривяване на пазарната реалност.
  • § по-ясни и прозрачни правила, по-малка зависимост от политически решения и лобистки интереси;

Проучвания на енергийния пазар в ЕС показват, че най-печеливши са тези енергийни компании, които оперират в най-малко свободните пазари в централна и източна Европа. Средният марж на печалба при тях е над 15%, за разлика от маржа на печалба във Великобритания, където е около 10%. Пазарът на електроенергия във Великобритания е един от най-либерализираните в ЕС и се характеризира с наличието на конкуренция и относително ниски бариери за навлизането на нови играчи. Още през 1990 г.правителството на Маргарет Тачър прави първите стъпки и започва процеса на приватизация на енергийните компании и премахване на модела на държавен монополист при доставките на електроенергия и топлоенергия за крайните потребители. Данните показват, че основният фактор, който определя колко печеливши са компаниите в енергийния сектор, не е пазарният им дял, а бизнес средата, в която оперират и наличието на свободни пазарни сили, които ръководят предприемачите при взимането на бизнес решения.

Несъмнено на България й остава да извърви дълъг път в посока либерализация на енергийния пазар. За тази цел политиката на ЕС не е достатъчна, a е необходимо наличието на политическа воля и желание на управляващите в страната затова.


Свързани публикации.