Вдигнете акцизите, но намалете данък труд
Най-общо казано новите данъчни текстове не предлагат генерални промени, но в мотивите към тях ясно личи желанието на новата власт да активизира приходната част, без да пипа основните налози в страната като ДДС, подоходен и корпоративен данък.
По-високите приходи се очакват по две основни направления – от една страна, с покачването на акцизите и местните данъци, а от друга – чисто административното премахване на някои облекчения и борба с всякакви данъчни измами.
Най-сериозно увеличение се очаква при акцизите, като се вдигат ставките при цигарите, керосина и електрическата енергия за стопански цели.
Подобна мярка е донякъде очаквана, тъй като звучи достатъчно "коректно" пред данъкоплатците и избирателите. В крайна сметка именно акцизите се покачваха регулярно през последните години (до голяма степен поради изискванията на ЕС) и хората малко или много привикнаха към това. Сега освен членството в ЕС към аргументацията за по-високи акцизи се прибавя и кризата, тоест "нуждата" от повече приходи.
По-високите акцизи се очаква да донесат на хазната допълнително 232 млн. лева, което съвсем не е за пренебрегване. Въпреки това рязкото покачване звучи малко пресилено. Гоненето на повече приходи не бива да е самоцел, особено когато се налагат данъци, които следва да насочват или наказват поведението на потребителите. По-добрата политика би била да придържаме акцизните ставки към минимума, позволен от ЕС.
Оставяйки настрана акцизите, желанието за активизиране на приходната част се е отразило и в сериозни мерки за борба с данъчните измами. Този тип промени ще имат ефект, но някои от тях си остават спорни.
Две от мерките звучат особено интересно – това са премахването на данъчния кредит за т. нар. баничарки и обявяването в данъчните декларации на заемите от физически лица над 5000 лева. И двете мерки са доста специфични, като имат за цел да се борят с конкретни проблеми. Като например измамите с ДДС чрез монтирането на допълнителни седалки върху скъпи джипове и често срещаното оправдание с взети кредити от физически лица, когато има несъответствия между доходи и имущество.
Трябва да се отбележи, че и двете мерки се аргументират единствено с наличието на подобни порочни практики. Това обаче не е достатъчно. Порочните практики могат да бъдат преборени по много начини и са по-скоро прерогатив на правораздавателните органи. Промените в данъчните закони трябва да бъдат икономически обосновани и да не утежняват живота на честния гражданин или бизнес.
Премахването на данъчните облекчения за млади семейства (с ипотечен кредит) е една от предложените мерки в подоходното облагане. На практика този текст не е бил прилаган ефективно до момента, тъй като беше въведен в началото на 2009 г. и ще влезе в сила при подаването на годишните данъчни декларации в началото на следващата година.
Интересно е, че в мотивите към проектозакона е записано, че разпоредбите не са прецизни и прилагането им е на практика "невъзможно". Наред с това са подадени и множество жалби в Комисията за защита от дискриминация във връзка с тази преференция.
Друго облекчение, този път при корпоративното облагане – за големи инвестиции над 10 млн. лв. в ключови сектори – също отпада без да е било прилагано ефективно до момента. Една от причините за премахването му, освен липсата на положително решение от ЕС, е припокриването му с друго облекчение, а именно това за предприятия, извършващи производствена дейност в райони с висока безработица.
Това са само два примера за проблемите, които възникват при възприемането на подобни облекчения и усложняването на данъчните закони. Нормално е всички хора и всякакъв тип дейност да бъдат третирани по еднакъв начин.
И при корпоративното и при подоходното облагане продължава да има сериозни облекчения, които следва да бъдат премахнати – това са примерно доходите и печалбата на земеделците, както и споменатото преотстъпване на корпоративен данък за предприятия, извършващи производствена дейност в райони с висока безработица.
Другата област, която прави сериозно впечатление, са местните данъци и такси, където мотивите започват така: "промените са свързани с развитието на процесите на децентрализация на общините и разширяване на собствената им приходна база".
Обещаващо начало, но за жалост надолу не следва нищо, което да се доближава до постигането на някаква по-висока самостоятелност на общините. Промяната е, че се вдигат максималните прагове на някои местни налози (примерно данъка върху недвижимите имоти), което би дало възможност на общините да генерират повече приходи, но едва ли им дава тази самостоятелност, която те би следвало да имат. Все пак говорим за местни данъци и такси – тоест нещо, което следва да е прерогатив на местните власти.
Наличието на подобни рамки (минимум и максимум) ощетява общините и не им позволява да водят самостоятелна политика. Нека увеличават или намаляват местните данъци по собствено усмотрение. Премахването на тези граници би било една решителна стъпка в процеса на децентрализация.
Промяната на базата за определяне на данък сгради и такса смет за фирмите е стъпка, целяща да се намали счетоводните трикове и укриването на налози. Приходите от това обаче няма да са големи.
В заключение – покачването на акцизите и активизирането на приходната част може да бъде използвано за възприемането на може би най-важната мярка на новото правителство – намаляване на облагането върху труда. Това е нещо, което наблюдаваме в цяла Европа като мярка срещу кризата и растящата безработица. Именно по-високата безработица в България ще бъде истинското предизвикателство през следващата година. Затова и смъкването на осигуровките трябва да се случи, пък било то и за сметка на по-високи акцизи.
