Валидността на Адам Смит

По-рано тази седмица, на 5 юни се навършиха 283 години от рождението на Адам Смит. През тази година се навършват и 230 години от публикацията на неговия най-известен труд „Изследване на природата и причините на богатството на народите”, видял бял свят през годината (1776) на Американската Декларация на независимост и смъртта на Дейвид Хюм – вероятно най-добрият приятел на Смит.

Валидността на идеите на Смит днес е доста очевидна.

Той съумява да обясни как в свободните пазарни икономики преследването на собствени цели води до нарастване на благосъстоянието на всеки поотделно и затова на всички.

В България „Богатството на народите” се появи по случай 200-годишнината от изданието й в Издателството на БКП, с оправданието, че това бил един от източниците на марксизма, който Маркс критикувал и затова, сиреч, трябвало да бъде познат на публиката.

Може би затова много хора у нас мислят Смит за икономист и защитник на мизантропията и може би малко хора знаят, че тези идеи се зараждат у него, когато той – като професор по логика и морална философия в Глазгоу – се опитва да обясни доброто и благотворителността. Преди да се заеме с анализа на разделението на труда и размяната, Адам Смит стига до извода, че „колкото и егоистичен да се предполага, че е човек, очевидно има някакви начала в неговата природа, които го карат да е заинтересуван от благополучието на другите и да им доставя щастие, което му е необходимо макар да не за извлича нещо от това освен удоволствието да вижда другите щастливи.”

От икономиката и философията на Смит има два извода, които ми се струват много съществени днес като принос за подобряването на моралния и политически климат в България, ако повече хора се запознаят и разберат патоса на неговите възгледи.

Първо, хората могат да живеят по-добре и по-богато не само като взимат от другите, а и като им помагат. Дори този начин е по-надежден и не зависи от морални и политически нагласи и авторитети. Това се случва, когато се опитваш да предоставиш на другите онова, което те ценят и затова са готови да ти платят. Даже големи мизантропи като Хенри Форд са представяли на хората уникално добри стоки и услуги, а те с готовност са ги търсели и заплащали, независимо от неприятните личностни качества на доставчика. ( Впрочем наследниците на Форд са едни от най-големите благотворители в света вече 80 години, изкупувайки вината на родоначалника. )

Второ, обществата живеят толкова по-добре, колкото повече хора се опитват да търгуват и произвеждат, за да живеят по-добре. Ако те се опитват да гласуват в избори, за да живеят по-добре, вероятно от това нищо няма да излезе, освен господство на онези, които са избрани от така настроените избиратели. Политическите избори не са в името на това, някой да направи хората богати, а в името на това никой да не им пречи да живеят по-добре или да им пречи най-малко.

 

 

   


Свързани публикации.