Върнете парите на хората!

„…Държавата е излязла извън допустимите граници на императивна регламентация на осигурителните правоотношения…“

Решение 7/2011 на Конституционния съд

 

Конституционният съд реши (виж Решение 7/2011), че заграбването на лични партиди от професионалните пенсионни фондове е противоконституционно. Решението на КС е повече от категорично и поставя в крайно неловка ситуация инициаторите на това противоконституционно действие – министър на труда, управител на НОИ и синдикати (виж техните объркани „аргументи” в края на миналата година – „Ако внасяш – грабеж, ако не внасяш – затвор!”).

Това решение нормално предизвика задоволство сред разумно мислещите хора, които осъзнават, че хората имат права, а държавата е ограничена в своите действия. Страхотен коментар по темата написа Георги Ганев, като заглавието говори ясно за възторга му от това решение – „Три пъти ‘Ура!’ за Решение 7/2011 на Конституционния Съд”. Позицията на ИПИ също бе изразена в мой коментар „Звучен шамар за пенсионната реформа”. Тези два текста са достатъчни за да ориентират по темата, затова тук ще се спрем само на един конкретен момент, който е показателен за цялата тази история.

След като решението на КС бе публикувано, наред с положителната реакция, изразена в горните коментари, се наблюдава и крайно неадекватно поведение на главните виновници. Всъщност КС не само отменя частичната национализация, но и определя като несъстоятелни аргументите на отговорните за това заграбване – повечето от тях са защитили позицията си пред КС с официални становища и те категорично са били отхвърлени. Реакцията им след решението е повече от интересна – няма някакво разкаяние, нито намек за извинение или пък помен от осъзнаване. Не, всички те се държат сякаш това решение на КС е някаква несъществена пречка в работата им и всичко си е ОК (вижте реакцията им по БНТ в деня на публикуване на решението: видео БНТ). Всъщност, в неадекватната им реакция ясно се открои един момент. Няма и 2 часа след публикуване на решението на КС и се появи тезата, че нищо не е ясно, трябва да се мисли, но… едно се знае – парите няма да се връщат и ще останат в НОИ. Тази теза се появи моментално и се доразви докрай в рамките на 1-2 дена. Тя бе открито представена и защитена от синдикатите (виж КНСБ за парите в НОИ и по-специално тяхната препоръка „Не връщайте вноските за пенсии от НОИ на фондовете”). След по-малко от ден се появи крайното решение на Тотю и компания – парите остават в НОИ и точка. Показателно е и това, че тази новина бе съобщена от съответния синдикален лидер (виж „Каква е съдбата на парите за ранни пенсии”).

Аргументацията на синдикатите (приета от Тотю) е крайно некомпетентна – „Средствата, които са преведени към НОИ, остават там, тези 108 милиона, и никой тук на масата не заяви претенции към тях„. Нямало претенции? Да, но на тази маса са стояли хора, които не могат да имат претенции – нито министър на труда, нито НОИ, нито синдикати, нито пенсионни фондове. Те не могат да имат претенции. Ето какво казва КС за това: “Управлението на средствата от пенсионноосигурителното дружество не ги прави собственост на дружеството. Още по-малко може да се приеме, че те са собственост на държавата или „обществени средства“ според твърденията в някои становища на конституирани по делото страни…”. Това са пари на осигурените лица! КС изрично го заявява и дори атакува представените становища като неприемливи. Тотю и синдикатите обаче не разбират това – те имат своя истина и тя не се влияе от решения на КС. Появи се тезата, че парите няма да се връщат, тъй като са заграбени преди самото решение на КС, което важи занапред, но сега всичко е наред. Отново глупост – това деяние се обявява за противоконституционно, а тази Конституция е в сила повече от 20 години. Тези пари принадлежат на осигурените лица и трябва да им се върнат. В противен случай ще си имаме работа със съзнателно (ако приемем, че сега е несъзнателно поради некомпетентност) нарушаване на Конституцията. Това е меко казано неприемливо. 


Свързани публикации.