ВСС против закона

По закон и Конституция Висшият съдебен съвет (ВСС) представлява съдебната власт и отстоява независимостта ѝ. На дела и думи настоящият състав на ВСС, чрез утвърденото вече мнозинство, руши крехката институционална култура и авторитет и на Съвета, и на правосъдието.

С извънредна точка в дневния ред от 16 март 2017 г. Пленумът на ВСС гласува членовете на Съвета да получат парични обезщетения при приключване на мандата си, които са еквивалентни на тези на магистратите. Иде реч за най-малко 10 заплати за всеки член на Съвета при приблизителна заплата от 7 000 лв. на месец. Броят заплати варира според стажа в години. При 22 членове и стаж над 10 години за повечето това са над 2 000 000 лв. По закон такъв вид плащане към тях не се дължи, а решението им е незаконосъобразно.

ВСС е административен орган, който изпълнява задачата да администрира въпросите, свързани с функционирането на съдебната власт, в това число да назначава и повишава магистратите (съдии, прокурори и следователи), да изработва проекта за бюджет на системата и да решава въпроси, свързани с управлението на ресурсите, включително и имотите. Всичко това са отговорности по упражняването на специфична администрация при подпомагане процесите по функциониране на правосъдието. Нито едно от тези действия не съвпада с компетентността на магистратите и не прави извършващите го магистрати. И ако една част от членовете на ВСС са били съдии, прокурори и следователи преди да бъдат избрани във ВСС, то тогава са имали право да получат обезщетения само ако са имали над 10 години стаж като такива[1]. Още с встъпването си в новото качество губят статута си на магистрати[2]. Губят и произтичащите от това плащания.

Откъде идва объркването?

С промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 8 април 2016 г. заплатите на членовете на ВСС бяха изравнени с тези на главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Народните представители стигнаха до това решение без да отчитат факта, че ВСС е само администрация, а не правораздавателна институция. Конституцията и законът нито приравняват по статут членовете на Съвета на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, нито ги обединяват  в едно понятие. Депутатите пренебрежително отхвърлиха мотивите на върховните съдии, участвали в заседанието, с неграмотни твърдения и повърхностни шеги[3]. В това им начинание ги подпомагаха и част от членовете на ВСС, произвели спорното решение седмица по-рано и имащи пряк интерес от  съответните промени в ЗСВ. Така от едни грешни по дух и съдържание текстове на Закона за съдебната власт се черпят основания за последващи противоправни действия.

„Законът е човешкият разум”, ако трябва да си спомним Монтескьо. „Ако законът е добър, се подчиняваме, а ако ли не, го променяме.”

До този момент плащаме цената за лошия закон. А цената нараства. Магистратската общност плаща с търпимостта. За отмяната на текстовете, регламентиращи заплатите на членовете на ВСС, липсва обществена дискусия. И ако 43-то НС, чрез правната си комисия сътвори тази действаща правна нелепица, къде е отговорността на компетентните да сезират Конституционния съд и оттам да предизвикат неприлагането на лошия закон чрез обявяването му за противоконституционен?

Подобна е ситуацията и с решението на мнозинството във ВСС за изплащането на обезщетения на членовете наСъвета при приключване на мандата им. Макар и да черпи права от противоправен закон, решението ще бъде осребрено, ако не се стигне до неговото оспорване и отмяна. А основания за това има:

• до приемането му се стига без да е попаднало в предварително зададения дневен ред на заседанието. На страницата на ВСС липсват мотиви, а това е нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението;
• дори и да се появят мотиви към протокола от заседанието на ВСС, те биха били в противоречие със закона и Конституцията предвид изложените по-горе аргументи, тъй като мнозинството във ВСС с действията си дописва закона. Законодателна делегация ВСС няма.

В светлината на изложеното решението на мнозинството във ВСС да се възнагради (неясно защо и за какво) подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) на следните основания – противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. ВАС, като коректив на актовете на изпълнителната власт, има задачата да брани мярата на правото от прекомерността на закона. За съжаление, подмяната на духа на закона е сведена дотам, че ВАС не допуска професионалните магистратски организации и НПО да жалят актовете на ВСС поради липса на правен интерес[4]. Какъв, ако не правен, е интересът от правен порядък? Интерес, който провижда безправието в действията на един орган, стремящо се да утвърди беззаконието? 

В маниера на хората е да уважават повече смелостта отколкото плахостта. И ако не се намерят смели магистрати, които да се възпротивят на това решение, значи ние вече имаме съдебно безсилие, което няма как да бъде лице на съдебната власт. А атакуването на това решение има шанса, освен да спести поредните 2-3 млн. лева на бюджета, да утвърди виждането, че безобразията на потъпкващите правото трябва да бъдат наказвани. Иначе с всяко следващо действие, приближаващо завършека на мандата им, част от изборните членове на Съвета ще отслабват силата на правото и въздигат правната и морална немощ във водещ принцип на действията си до степен на преяждане с власт и злоупотреба с право.

[1] Съгласно чл. 225 от Закона за съдебната власт.

[2] Виж Решение на Конституционния съд  № 10 от 15.11.2011 г. по к.д. № 6/2011 г.

[3] Виж стенограма от заседание на Комисия по правни въпроси на НС от 24.03.2016 г.: http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2331/steno/ID/4117

[4] Виж Определение № 2498 от 03.07.2016 г. по адм. дело № 2346/2016 на ВАС, с което не допуска за разглеждане жалба на Съюза на съдиите в България срещу решение на ВСС.