Всеки на парно докрай ще се грей

Мина се, не мина месец, откакто Валентин Николов беше назначен за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма и вече заваляха първите му хитове. В припева на пилотния сингъл на Николов се пее: „Няма не искам, няма недей, всеки на парно докрай ще се грей!”

Предложението на управляващите е отказът от ползване на услугите на топлофикационните дружества да бъде на практика забранен с предлаганите в Закона за енергетиката промени. Понастоящем според чл.153, ал.2 от същия закон собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, които не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, могат да поискат прекратяване на топлоснабдяването. Тази разпоредба е на практика единствената, която дава на потребителите възможност за „развод” с топлофикациите. Собствениците се събират, решават и после всеки се отоплява както намери за добре.

Явно, обаче, дори квалифицираното мнозинство, изисквано от потребителите, идва в повече на дружествата. Пречи им и електрическата енергия, от която Николов далновидно предрича, че потребителите сами ще се откажат. Това че най-голямата част от тях (около 37%) се отоплява с електричеството, като този дял стабилно нараства през последните години, изглежда е следствие от масово неразбиране на предимствата на топлинната енергия. Добре че си имаме министъри и заместник-министри, които да ни отворят очите с 2-3 наредби.

Другата предлагана промяна е свързана с връщането към практиката на месечно отчитане на топломерите. За последната ще плащат „или потребителите, или дружествата”. Не се наемам да прогнозирам коя от двете страни ще го отнесе, но като се вземат предвид огромните задължения и несъбрани вземания на топлофикациите, по-скоро сметката ще бъде връчена на клиентите. За радост се обсъжда и вариант, при който самите потребители да избират как да се отчитат сметките им. Ако тази възможност отпадне и месечното отчитане стане задължително, което към момента изглежда по-вероятно, ефектът ще бъде повишаване на тежестта върху потребителя с още няколко лева на месец. Иначе месечното отчитане може наистина да помогне на потребителите да оптимизират потреблението си, но едва ли ще доведе до търсеното от заместник-министъра повишаване на атрактивността на потреблението на топлинната енергия и едва ли ще спре отлива на граждани.

Простата истина е, че дори ако промените се приемат, потребителите не могат да бъдат задължени да се отопляват с парно. Лишено от законовата си възможност да прекрати взаимоотношенията си с топлофикационните дружества, общото събрание може просто да врътне кранчетата на нула и да надуе климатиците. Какво ще направят топлинните дружества тогава? Ще въведат месечна такса  „декорация” за привилегията иначе толкова очарователните им тръби да минават през хола на хората?


Свързани публикации.