Виновните за финансовия колапс*
Вината за националния упадък принадлежи на неспособните демократи
На 28 декември „Файненшъл таймс” излезе с новината: „Китай отново надмина САЩ по първични публични предлагания и се утвърди на лидерската позиция.” Как се стигна до там, че от 2008 г. насам, държава самопровъзгласила се за комунистическа привлича повече капитал и има повече нови фирми излизащи на борсата от големия бастион на капитализма и свободния пазар – САЩ? Отговорът: Членове на Конгреса погубват американските финансовите пазари заради високомерие, некомпетентност и желание за власт и пари.
На 21 декември 2008 г., след като САЩ за пръв път загуби водачеството при първичните публични предлагания, редакцията на Уолстрийт Джърнал съвсем на място заяви: „За всичко това ние можем да благодарим на Sarbanes-Oxley (счетоводен реформаторски закон, приет през 2002 г.). Изготвен в навечерието на счетоводните скандали по-рано това десетилетие, той по същество погуби създаването на нови публични компании в Америка.”
По-компетентните предупредиха членовете на Конгреса за вероятните скъпи и разрушителни последици от това законодателство, но те бяха игнорирани. Конгресмените Майк Оксли и Пол Сербанес мъдро се пенсионираха, щом стахана явни недостатъците от тяхното дело, но актът все още не е отменен.
През 2010 г. Конгресът прие реформата Dodd-Frank за Уол Стрийт и закон за защита на потребителите. Законът е кръстен на сенетор Кристофър Дод, демократ от Кънектикът, който бе принуден да се пенсионира заради конфикт на финансови интереси, и на пословутия конгресмен Барни Франк, демократ от Масачузетс, който също обяви, че ще се пенсионира (вероятно защото не може да бъде преизбран). Г-н Франк вероятно бе най-големият защитник на „Фани Мей” и „Фреди Мак” в Конгреса, но той имаше много съюзници в умишленото прикриване на най-скъпия финансов скандал в историята. Причината тези мъже да не са в затвора и да не са съдени е, защото се ползват с протекциите, които само държавните служители могат да си предоставят, за разлика от тези от нас, които са в частния сектор.
Официалната версия на Ваншингтон бе, че Уолстрийт е предизвикала Голямата рецесия. В голяма степен благодарение на неуморните усилия на бившия главен съветник в Министерството на финансите – Питър Уолисън и на неговия колега Едуард Пинто от Американския институт за изследване на предприятията, днес знаем, че „финансовата криза не би настъпила, ако не беше провеждана правителствената жилищна политика, осъществявана главно чрез „Фани”, „Франк” и министерството на благоустройството и градското развитие.” Комисията по ценните книжа и борсите (КЦКБ) е потвърдила, че г-н Уолисън и г-н Пинто правилно са изложили тезата си за неправомерните действия на държавно финансираните предприятия (ДФП), включително на „Фани” и „Франк”. КЦКБ досега е документирала 1,03 трилиона долара неразкрити рискови кредити и такива с алтернативна документация в портфейлите от кредитни гаранции на „Фани” и „Фреди”. А това продължава и продължава да се случва.
В крайна сметка членове на Конгреса са били отговорни за финансовата криза заради законите, които са прокарали и заради липсата на надзор над ДСП. Вместо да признаят участието си, Конгресът, президентът и като цяло статуквото във Вашингтон прехвърлиха вината върху алчните банкери. След това те наградиха двама от своите – г-н Дод и г-н Франк (които бяха сред най-отговорните за проблема и неговото прикриване), като кръстиха законопроекта на финансовата реформа на тях. Законът Dodd-Frank нито предотвратява измами, нито създава справедливост, но до голяма степен ограничава възможността на банките и другите кредитни институции да отпускат заеми.
Добър пример за това колко са безполезни новите регулации е Йон Кързин, бивш сенатор демократ и губернатор на Ню Джърси, който бе основен поддръжник на новото законодателство. Неговата фирма „MF Global” по някакъв начин загуби 1,2 млрд. долара от парите на своите клиенти, като тя очевидно смеси техните средства с тези на компанията. Това е точно едно от действията, които Dodd-Frank се очаква да предотвратява. Вицепрезидентът Джоузеф Р. Байдън – младши заяви, че г-н Кързин е бил човекът, към когото той и президентът Обама първо се обръщали за икономически и финансови съвети.
Става по-лошо. САЩ са в процес на отблъскване на стотици милиарди долари, ако не и трилион или повече от нужните чуждестранни инвестиции, които създават работни места и ни снабдяват с нови технологии. Това се случва заради новия закон за прилагане на данъчното законодателство към чуждестранни сметки. Този закон ще удари с драконови глоби чуждестранните финансови институции, които е възможно да имат гражданин на САЩ сред своите клиенти и да не са успели да го идентифицират като такъв. В епоха, в която двойните гражданства са нещо обичайно, е практически невъзможно за която и да е финансова институция да знае с абсолютна сигурност гражданствата на всички свои клиенти. Глобите при неспазване на регулацията са толкова солидни, че много от чуждестранните финансови институции заявиха, че няма повече да инвестират в САЩ. Вероятно ще се запитате що за идиот би изложил на риск възможни инвестиции за трилион долара за сметка на илюзорни 8 млрд. долара данъчни приходи? Отговорът е сенатор Карл Левин, демократ от Мичиган, лидер на групата „нека-увеличаваме-данъците-без-значение-на-каква-цена”. Г-н Левин последователно използва лъжливи данни и игнорира основния анализ „разходи-ползи”. Той пренебрегва правата и свободите едновременно на американците и чужденците в неговия безкраен стремеж към облагане с данъци и харчене на чуждите пари. Неговата награда: хвалби и средства за кампанията от неговите леви приятели, включително и от тези от медиите, на които не им пука дали ще унищожат американската икономика. Честита нова година!
* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 2 януари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.