Условия в България да не се развие аржентински сценарий
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На фона на често срещащите се в българския печат и коментари призиви за преразглеждане на системата на валутния съвет и преминаване към манипулируема парична политика, изглежда особено важно да припомним защо (и при какви условия) в България няма да се стигне до развития подобни на тези в Аржентина. За повече подробности може да прочете броеве 49 и 53 на настоящето издание.
1. България има споразумение с МВФ, което поддържа нисък бюджетен дефицит през 2002 и 2003 г. и съдържа като предварителни условия демонтирането на монополите и засилване на конкурентността. Споразумението е спирачка пред популистки тежнения от страна на членове на кабинета, парламента и новоизбрания президент, които в дългосрочен план могат да доведат до увеличаване на бюджетния дефицит. Това бе основният фактор на кризата в Аржентина, където дефицитът през 2000 г. достигна 2,4% от БВП. (Възможността за подобно нарастване на дефицита накара мисията на МВФ да не се съгласи с някои идеи за данъчни реформи на правителството.)
2. България все още поддържа високо ниво на фискална дисциплина, не подкрепя губещи производства, затваря и приватизира, макар и често нескопосано, губещи предприятия и съкращава субсидиите за тези предприятия (включително топлофикациите).
3. Външният дълг на Аржентина е по-малък като дял от БВП с около 1/4 в сравнение с България (75-80% от БВП). Но българският дълг засега е добре разсрочен във времето, за разлика от аржентинския, който е сравнително краткосрочен и съществено по-голям в абсолютно изражение.
4. Българската икономика е несравнимо по-малка от аржентинската. Тя е отворена (делът на вноса и износа в БВП е висок) и основните търговски партньори (ЕС) не манипулираха валутните си курсове така както това направи Бразилия, нанасяйки удар върху аржентинското предприемачество. В обозримо бъдеще зоната на еврото ще запази същото поведение. Освен малка, българската икономика е и недоразвита. Тя е обвързана със световните капиталови потоци чрез преки чуждестранни инвестиции. Кризите, предизвикани от бързо движение на капитали, са непознати и почти невъзможни поради тази причина. Раздвижване на капиталовия пазар в България ще става бавно и при относително внимателни инвеститори, търсещи качество на вложенията си след 11 септември 2001 г.
5. България не може да си позволи защитни мерки за местни производства, нейното правителство не може и не трябва – колкото и да се надяват представителите на местния бизнес – да принуждава българските потребители да купуват по-скъпи местни производства, които никой по света не иска и да помирише. На подобна защитна политика пречат споразуменията с ЕС и ЦЕФТА, както и процеса на либерализиране на търговията с Балканите. Всеки опит в подобна насока предполага външнополитическа изолация на България; във вътрешнополитически план той би бил връщане към политиката (от средата на 1990-те години) на неконтролирана емисия на банкноти и привилегировани сделки с правителството. В някакъв смисъл това означава още връщане от корумпирана към мафиотизирана икономика. Независимо от политическите етикети, това ще рече по-голямо обедняване на гражданството. Такова развитие в момента започва в Аржентина.
6. В сравнение с другите малки европейски възникващи икономики с валутен съвет през 2001 България стои икономически добре. Реално ефективният валутен курс на лева спрямо щатския долар е практически непроменен. Обезценяването на местната валута в Естония е около 40 на сто, на Латвия – поне два пъти. През 2001 г. растежът е по-висок. България обаче е външно по-задлъжняла и от двете страни, но и изкушението да се финансират вътрешни стопански неуспехи и потребление с нови заеми – една от причините за неуспеха на Аржентина – също е по-ограничено.
7. Пак в сравнение с Аржентина годишното обслужване на държавния дълг е относително добре финансируемо чрез приходи от износ. Отрицателното търговско салдо е по-скромно отколкото това на Естония или Латвия. По-важно е обаче, че то отразява относително здрав процес на преструктуриране: 53% от износа за първата половина на 2001 са услуги, вносът е предимно на инвестиционни стоки.
8. За дванадесет дена Аржентина смени половин дузина президенти. Връщането към популизма на Перон изглежда вече се осъществи. България се радва на завидна политическа стабилност. Издръжката на правителството все пак нараства. Министър-председателят и новоизбраният президент имат – доколкото може да се съди по откъслечни изказвания – стопански виждания близки до тези на перонизма. Те съответстват на стопанските въжделения на мнозина избиратели и не малко предприемачи. Ограничения и пред едните, и пред другите са предимно външни и свързани с присъединяването към ЕС.
9. Във вътрешен план системата на валутния съвет е предпазна мярка срещу произвола на правителството. Тя се поддържа от конкурентната част от българската фирмена демография, от фирмите свързани с или резултат на чуждестранни инвестиции. Ако надделее перонисткият елемент в стопанската политика, това ще изисква повече ангажименти (задължения) на правителството към по-големи групи граждани, съответно по-високи данъци. Това се случи в Аржентина. В България и фирмите, и гражданството искат по-ниски данъци; остава те да осъзнаят, че това означава и по-малко „услуги“ от правителството.
10. За разлика от Аржентина България има относително разумна стратегия на излаз от фиксирането на валутния курс и валутния съвет – това е присъединяването към Европейския валутен съюз, към еврото. Тази стратегия съвпада със стихийната валутна субституция, с обстоятелството, че хората спестяваха или смятаха в чуждестранна валута и ще спестяват и смятат в евро. Отвързването на лева от еврото неминуемо ще доведе до отлив на доверие и към лева, и към правителството. Политическата криза би била неизбежна.
