Упътване за бюджет на съдебна власт за 2019 г.

Разминаванията между ВСС и МС за бюджета на съдебната власт за 2019 г. не са изненада. Тази година поисканото от ВСС и предложеното от МС се разминават с малко над 100 млн. лв., за разлика от миналогодишното „несъответствие”, когато първоначално предложеният от ВСС бюджет и този на МС имаха разлика от „само” 38 млн. лв. Независимо на какво се дължат, тези разлики показват, че или има неразбиране/неприемане на аргументите за повече средства на ВСС от правителството, или просто това е стратегия на ВСС да поиска нелогично голямо увеличение, за да получи нормално такова. И в двата случая гражданите са тези, които губят, защото се оказва, че бюджетът на съдебната власт не се подчинява на нормалния бюджетен процес (цели – индикатори – разчети – бюджет), а е надцакване, което настройва една голяма система, каквато е съдебната, срещу изпълнителната власт. От друга страна, бюджетът на ВСС изглежда като основен начин на влияние от правителството върху магистратите с цел постигане на някакви бюджетни реформи, но очевидно до момента е неуспешен подход, защото такива не се виждат, що се отнася до по-голяма бюджетна ефективност.

Източник: МФ

За какво са повечето поискани средства за 2019 г.?

Лесно достъпна информация за обществото за това няма. В момента има само една страница проект, представен от ВСС за бюджет 2019 г., но аргументация няма. Такава вероятно ще получим само ако присъстваме на изслушванията в Парламента, когато представител на ВСС ще представи проекта пред депутатите и вероятно ще има някакво обсъждане. Все пак, ако поровим на страницата на ВСС, ще намерим малко повече информация за основните допускания (виж Пълен стенографски протокол № 22 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, проведено на 13 септември 2018 г., тук). Ето и подробностите за 2019 г.:

1) Запълване на 44 незаети бройки във връзка с текущи и предстоящи конкурси за първоначално назначаване

2) Нови 18 щатни бройки за длъжността „връзки с обществеността“.

3) Нови 27 щатни бройки за длъжността „служител по сигурността на информацията“.

4) Увеличение на заплатите в размер на 17% (взето е предвид планираното увеличение от правителството с 10% на бюджетните заплати за 2019 г. и е завишено по преценка на ВСС), поради обвързаността на заплатите със средно месечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера и съответно, увеличение на разходите за осигуровки;

5) Допълнително възнаграждение до 3 работни заплати въз основа на степента на натовареност на съдиите в апелативния специализиран наказателен съд, в специализирания наказателен съд, прокурорите в апелативна специализирана прокуратура, в специализирана прокуратура и следователите в следствения отдел на специализираната прокуратура (съгласно чл.233, ал.6 от ЗСВ);

6) С 38,8 млн. лв. се увеличават средствата за облекло на съдебните служители (ръст от 12% спрямо 2018 г.). Съгласно чл. 352 от ЗСВ се предвиждат такива средства в размер на две средно месечни заплати за заетите в бюджетната сфера.

7) Обезщетения по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт в размер на 13,4 млн. лв. за 75 магистрати и 269 съдебни служители;

8) Съгласно чл. 258 от ЗСВ се предвижда и повишаване на средствата за обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, тъй като по време на обучението си те получават 70% от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател, което е предвидено да се увеличи през 2019 г.

9) Разходите за издръжка за 2019 г. са заложени в проекта в размер на 71 млн. лв., което е увеличение с 13,5 млн. лв. спрямо 2018 г. Увеличението включва:

  • 2 млн. лв. за текущ ремонт;
  • 3,9 млн. лв. за електронно управление;
  • 800 хил. лв. за издръжка на новата сграда (настояща на Министерството на здравеопазването), ако се предостави на Върховния административен съд (ВАС);
  • 3%  увеличение на средствата за фонд „Социално, битово и културно обслужване”, които са 3,5 млн.лв. лева повече спрямо 2018 г.;
  • Застраховки на новите 50 автомобили на съдебната власт;
  • 700 хил. лв. повече за средствата за обезщетения по Закона за отговорността на държавата по бюджета на Прокуратурата;
  • Повече средства за местни данъци и такси за сградите на съдебната власт.

10) 76% ръст на капиталовите разходи или общо 31 млн.лв. за 2019 г.

11) Придобиване на компютри, хардуер и програмни продукти в размер на 6,5 млн. лв. на база исканията от страна на органите на съдебната власт.

 

Обсъждането на проектобюджета във ВСС на 13 септември продължава по-малко от час и се върти около планираното увеличение на заплатите със 17% през 2019 г., новите бройки за съдебни служители и липсата на средства за транспорт на пътуващите магистрати.

Изказване на Боян Магдалинчев, председател на „Бюджетната комисия“ на ВСС, обобщава настроението в залата:

„Нека да сме наясно, вие виждате какви са цифрите по проекта за бюджет, знаете, че такива разчети не вярвам и знам дали биха ни били уважени в този размер, който го поискаме, но ние сме длъжни да направим всичко възможно, което зависи от нас затова предлагаме в това нещо да се включат не само аз като председател на Бюджетната комисия, но и двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор, при което да можем далеч по-убедително и аргументирано да докажем нуждите и потребностите на съдебната власт от сумите, които са заложени в проекта за бюджет”.

 

На фона на всичко поискано, Министерският съвет орязва исканията за увеличения в следните направления:

  • Средствата за облекло, които в момента се изчисляват в размер „до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера“ , а МС предлага да се фиксират на„до 450 лв.“;
  • Допълнителното възнаграждение за натовареност на магистратите съгласно чл. 233 от Закона за съдебната власт в размер на до 6 основни месечни възнаграждения годишно да е възможно, а не задължително. Тук с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет по-скоро се прави уточняваща редакция на разпоредбата, тъй като и към настоящия момент средствата се отпускат след преценка на съдебния съвет.

С други думи, „значителното” разминаване между правителство и съдебна власт е в допълнителните възнаграждения в системата, но не и по същината на нейната конструкция.

В същото време, МС приема:

  • Увеличение на капиталовите разходи с над 70% спрямо 2018 г., най-вероятно поради напредналото актуване на съдебните сгради (прехвърляне на собствеността им от Министерство на правосъдието към ВСС), въпреки че до средата на годината течеше конкурс за шеф на дирекцията във ВСС, която трябва да се занимава с процеса;
  • Увеличение на разходите за заплати и издръжка с общо 11% спрямо 2018 г., т.е. на практика се осигурява индексиране на заплатите като това в бюджетния сектор, без да се предвижда допълнително увеличение.

 

За какво ще гадаем и през 2019 г.?

Бюджетът е огледало на политиките, които се провеждат. Тъй като такива не са обсъждани от ВСС през септември, нито пък има някакви индикатори и цели, които да се преследват през 2019 г., ние и през идната година ще продължим да се чудим по следните въпроси:

 

По-тривиалните:

  • Защо постоянно нарастват капиталовите разходи, като те не се изпълняват систематично?
  • Защо се увеличават бройките на съдебните служители като няма анализ, който да показва нормата на съответствието между съдии и съдебни служители?
  • Какви мерки се предвиждат за събиране на собствените приходи на съдебната система, които са начислени, но несъбрани?

 

Концептуалните:

  • Какво стана със съдебната карта?
  • До какво води прилагането на системата за натовареност – има ли конкретни резултати, базирани на данните от прилагането ѝ?
  • Има ли реален анализ за състоянието на съдебните сгради и инфраструктурата, така че да бъдат в услуга на гражданите, магистратите и съдебните служители?

 

За съжаление, дебатът за финансирането на съдебната система през 2019 г. няма да даде отговори на тези въпроси. Отново.


Свързани публикации.