Укриването на правителствените разходи води до по-голямо правителство*
На път сте да подпишете договора си за нова кола, когато търговецът на автомобили ви предлага да похарчите още $1 000 за допълнителни придобивки. Той знае, че това ще ви коства допълнителни $440, като се намалят показателите на двигателя на новата ви кола, но той не ви го казва.
Звучи гадно, нали? Конгресът го прави всеки ден.
Политиците обичат да ругаят търговците на автомобили и хората, занимаващи се с ипотеки, които изненадват потребителите със скрити разходи. Обаче, Конгресът крие от избирателите голяма част от разходите на правителството: скритите разходи за данъци, които включват загуба на доход и на работни места. Липсата на обяснение за тези разходи създава подкрепа на по-голямо правителство и по-малко ефективно данъчно законодателство.
Когато правителството облага ябълките, хората купуват и продават по-малко ябълки. Това поставя и купувачи и продавачи в по-лошо положение. Същото се случва, когато управляващите облагат други стоки, труд или капитал.
Икономистите наричат тази пропусната икономическа активност „мъртво данъчно бреме“ (deadweight loss). Хората все още работят, потребяват и инвестират. Само че го правят по-рядко, което оставя нацията бедна.
Много хора – от съветника на Рейгън Мартин Фелдщайн до съветника на Обама Джонатан Грубер – са съгласни, че тази скрита загуба е реална и много голяма.
Когато федералното правителство отнема 1 допълнителен долар от данъкоплатците, действителната цена за обществото е $1.44. Тези 44 цента представляват „мъртвото данъчно бреме“. Всеки път когато Конгресът прехвърля един долар от Питър на Пол, той оставя обществото с 44 цента по-малко пари.
Мъртвото данъчно бреме, обаче, би могло да бъде много по-голямо. Например, ако Конгресът позволи увеличаване на данъка върху доходите през януари, както сегашният закон предвижда, това ще струва на обществото $1.50 за всеки долар от новия данък върху доходите. Фелдщайн пресмята, че всеки долар от новия данък би могъл да струва на обществото $2.65!
Обаче, Конгресът не казва на гласоподавателите за тези скрити разходи преди да увеличи нашите данъци. Той дори не ги измерва.
Поразителен пример е новият здравен закон на президента Обама. Планът на Обама включва грубо $500 млрд. от нови данъци през следващите 10 години, но включва също и клаузи, които могат да доведат до по-нататъшни увеличения на данъците (като т.нар. „doc fix“ – увеличаване на плащанията за лекарите). Ако всички тези допълнителни данъци бъдат въведени (което според някои е най-вероятният сценарий), тогава планът на Обама ще струва допълнително около $550 млрд. в пропуснати икономически резултати. Това е повече от половината от заложените в закона разходи. Мъртвото данъчно бреме ще бъде дори по-високо, ако прогнозите на Фелдщайн се окажат точни.
Ако Конгресът реши да заеме пари, за да финансира новите разходи на Обама или „doc fix“, мъртвото данъчно бреме ще се покачи още. Харалд Улиг от Университета в Чикаго изчислява, че федералните заеми водят до много по-голямо данъчно бреме, като всеки 1 долар от разходите за дефицита струва на обществото в крайна сметка $4.40.
Политиците мамят американците като не вземат в предвид скритите разходи на правителството.
Конгресът може да реши проблема с една проста промяна: да изисква от Съвместната данъчна комисия и бюджетното бюро към Конгреса да пресмятат и мъртвото данъчно бреме в разходите за законодателството, базовия проектобюджет и допълненията към бюджета.
Това едва ли ще бъде радикална стъпка. Бюрото за управление и бюджет вече нарежда на федералните агенции да включват мъртвото данъчно бреме на федералните данъци, когато правят анализ разходи-ползи на федералните разходи. Конгресът би трябвало да направи същото.
* Статията е публикувана за първи път в „The daily caller“ в сряда, 13 октомври 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Павлин Лазаров – стажант в ИПИ.
** Кристофър Дж. Коновър е изследовател към Центъра за здравни политики и изследване на неравенствата към Университета Дюк.