Учителски несгоди


Напоследък зачестиха исканията от страна на синдикатите за повишение на заплатите в различни сектори на икономиката. Пример за това има и през тази седмица и той се отнася за учителите. Техните желания бяха свързани с увеличаване със задна дата на допълнителното възнаграждение за продължителна работа от 0.9% на 1% и с увеличаване на заплатите от 1 юли т.г. с 20%. Само че, за разлика от други подобни желания, това не беше изпълнено. Мотивите на управляващите бяха, че не е почтено да се правят подобни обещания два месеца преди изборите.

По принцип Институтът за пазарна икономика винаги приветства случаите, когато управляващите решат да не направят някои разход, зад когото не стои икономическа логика. Именно такова се явява и искането за увеличаване на учителските заплати с 20%, тъй като то не е подкрепено с достатъчно аргументи. Трябва да припомним, че източникът на средствата в бюджета са данъкоплатците и всеки похарчен от правителството лев всъщност е отнет от тези данъкоплатци и така те са лишени от възможността да използват средствата по начин, който предпочитат. В този аспект разходите в консолидирания бюджет трябва да бъдат минимизирани, тъй като в повечето случаи те не отразяват желанията на хората, а по-скоро на управляващите, които могат да използват средствата от бюджета в свой интерес.

В конкретния случай това изглежда се отчита и можем да приемем това решение като добро, тъй като не продължава тенденцията за предизборен популизъм. Освен това по-високите заплати днес предполагат и по-високи заплати в бъдеще, което би натоварило допълнително и следващите бюджети.

Позицията на правителството в случая макар и правилна, не е последователна. Аргумент в подкрепа на това твърдение може да се намери например в политиката по отношение на повишението на пенсиите. То се предвижда да се случи предсрочно като струва на бюджета повече пари. Изглежда, че има привилегировани групи, за които е възможно повишение, докато за учителите – не. Все пак трябва да вземем под внимание фактът, че броят на пенсионерите е значително по-голям от този на учителите и вероятно управляващите разчитат да постигнат по-голям ефект в тази група от потенциални избиратели.

Не трябва да пропускаме обаче и факта, че в консолидирания бюджет за 2005 г. е предвидено увеличение на разходите за образование с 233.8 млн. лв. (14.9%) спрямо миналата година**, което значително надвишава необходимите средства за исканите по-високи заплати. Това увеличение ще се използва за други цели, които е възможно да не допринесат за по-доброто качество на образователните услуги, предлагани от държавата. Нещо повече, качеството на тези услуги непрекъснато се влошава и свидетелство за това са по-лошите средни резултати на българските ученици при провеждане на сравнителни изследвания.

Все пак трябва да отбележим, че през тази година бяха осигурени средства за закупуване на компютри в училищата, което предполага и по-съвременни методи на преподаване и съответно по-адекватно образование на изискванията на трудовия пазар. Само че тук възниква друг проблем – дали има достатъчно на брой подготвени учители, които да преподават като използват пълноценно новите компютри. Отговорът на този въпрос е неясен, но по-скоро изглежда отрицателен.

Как трябва да се случи повишаването на заплатите на учителите? Това може да стане при провеждането на радикална реформа в този сектор. Тя се изразява в няколко стъпки: въвеждане на ваучерна система, приватизация на училища и съкращаване на учители.

За ваучерната система се говори усилено напоследък и тя присъства в предизборните програми на почти всички партии. Принципът при нея е да се насърчи конкуренцията между училищата като за всеки ученик държавата отпуска определена сума пари. Тази сума обаче, “следва” ученика – т.е. той си избира къде да учи и там отиват и парите. Така училищата ще се стремят да привлекат повече ученици като им предложат по-добри услуги.

За подпомагане на този процес е необходима и по-голяма степен на децентрализация на управлението на училищата. Това може да стане чрез даване на по-големи правомощия на директорите им с цел постигане на по-гъвкаво и креативно управление.

Следващата стъпка е съкращаване на част от учителите с цел постигане на по-висока ефективност на образователния процес. Според изследване на Световната банка съотношението между броя на учителите и учениците в България е с около 25% по-високо отколкото е средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Спрямо най-добрата практика, каквато се явява Ирландия, това съотношение е дори с 50% по-високо*. Следователно действително съществуват възможности за намаляване броя на учителите. Това би могло да освободи значителен по размер ресурс, който да бъде използван за подобряване на условията за преподаване и за по-високи заплати.

Ползата от доброто образование е доказана отдавна и няма нужда да я изтъкваме в детайли отново. Доброто образование подготвя по-висококвалифицирани работници, дава им повече умения и ги прави по-подготвени да отговорят на изискванията на пазара на труда. При сегашната ситуация на голяма част от работодателите се налага да провеждат допълнително и скъпо струващо обучение за служителите си, за да успеят да ги използват пълноценно. Така за работниците е необходимо повече време за приспособяване към работата и поне в началото на трудовия си стаж са по-неефективни. По този начин се повишават и разходите на работодателите за наемане на допълнителен труд и те са по-слабо конкурентни отколкото биха били ако образованието беше по-качествено.

Заплатите в сферата на образованието действително са ниски спрямо тези в страните от ЕС, но това може да се каже за всички заплати в страната. В рамките на обществения сектор средната заплата от 3836 лв. годишно (320 лв. месечно) през 2004 г. е сред най-ниските, но все пак растежът и спрямо 2001 г. е около 39% ***. Искането за увеличение от 20% изглежда необосновано икономически от гледна точка на данъкоплатеца при положение че броят на учениците намалява, бюджетните разходи постоянно се увеличават. Пътят за нарастване на заплатите е чрез провеждането на реформа и оптимизиране на системата така че да предоставя по-качествена услуга.

 

––––––––––––––––––––––

* Данните са от “Доклад по Закона за държавния бюджет за 2005 г.” на Министерството на финансите.

** Данните са от “Бюджетна прогноза 2004 – 2006” на Министерство на финансите и от “Bulgaria – Public Expenditure Issues and Directions for Reform”, World Bank, 2002.

*** По данни на Националния статистически институт и собствени изчисления.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.