27-04-2007

Търговският дефицит дърпа ли надолу американската икономика?

Всеобщо е мнението, че отчетения търговски дефицит в САЩ за 2006 година е основната причина за лошите макроикономически показатели на страната. Това е така поради допускането на редица икономисти и анализатори, че нарастващия внос на САЩ измества от пазара местните продукти и намалява растежа на реалния БВП на страната. Но широко възприетата парадигма за търговския дефицит и растежа не взима под внимание действителните данни за американската икономика през последните десетилетия и по-специално положителната корелация между вноса и вътрешния продукт на страната.

Почти всички статии във водещите американски медии отнасящи се до търговският дефицит изтъкват, че той (дефицитът) е много лошо нещо и неминуемо пречи на икономическия растеж.

Ню Йорк Таймс (14 февруари 2007 година):

„Нарастващият търговски дефицит е основна пречка пред икономическия растеж на страната. Икономистите твърдят, че правителствените анализатори трябва да преразгледат и ревизират прогнозите си за растежа на БВП през идните месеци, като при всички случай трябва да се очаква по-бавен темп на растеж"

Вашингтон Пост (14 февруари 2007 година):

„Отчетени са рекордни стойности на търговския дефицит на страната. Увеличаващият се търговски дефицит означава повече търсене на стоки и услуги от страна на американските потребители което е задоволено в по-голямата си част от вноса"

От своя страна Търговския Департамент подсилва създалата се негативна връзка между търговския дефицит и растежа в своя тримесечен доклад за развитието на икономиката. На 31 януари 2007 година излезе предварителния доклад за последното тримесечие на 2006 година, където се казва, че докато през последната година БВП е било подкрепяно от износа и разходите на домакинствата, то за вноса от своя страна не може да се каже нищо хубаво. „Вносът който се изважда в общата формула за изчисление на БВП, нараства"

Със сигурност можем да твърдим, че притесненията и негативните отзиви за състоянието на баланса по текущата сметка тепърва ще се увеличават.

Парадокса на бързия растеж и увеличаващия се търговски дефицит

Доказателство в противовес на очевидно възникналия казус при гореспоменатите тези във връзка с търговския дефицит и растежа на икономиката са данните за икономиката на САЩ за последните десетилетия. Те по категоричен начин оборват тези твърдения и изцяло се вписват в алтернативната интерпретация на данните, където развиващата се икономика се подпомага от нарастващ внос и от увеличаващ се дефицит по текущата сметка. Внимателния преглед на годишните промени на баланса по текущата сметка съотнесени към икономическия растеж от 1980 година насам показват, че „ влошаващия" се дефицит логично се свързва с по-бързия икономически растеж и „подобрения" дефицит с намаляващ темп на икономически растеж.

Съпоставяйки данните не може да се открие никаква връзка по линията, че увеличаващия се дефицит по текущата сметка е неминуемо свързан със забавен темп на икономически растеж.

от 1980 насам, когато дефицита по текущата сметка се свива, като процент от БВП, то тогава БВП расте в реално изражение средно с 1.9%;
през годините когато дефицита расте бавно, между 0.0% и 0.5%, то БВП расте средно с 3%;
а през тези години когато дефицита по текущата сметка расте повече от 0.5% от БВП, то реалния растеж на БВП расте средно с 4.1%

С други думи, икономическият растеж е бил повече от два пъти по-бърз, от средното, в годините когато дефицита по текущата сметка расте рязко сравним с този през годините в които той практически намалява. Тоест ако търговският дефицит спъва икономическия растеж, то със сигурност някой е забравил да каже на икономиката за това.

В действителност търговският дефицит има склонност да бъде процикличен – увеличава се когато икономиката расте и намалява когато икономиката забавя темповете си на растеж и дори навлиза в рецесия.

Например, по времето на администрацията на Бил Клинтън американската икономика се представяше отлично според всички макроикономически показатели: растеж на БВП, произведена продукция от националната икономика, открити работни места и повишение на реалния доход, докато безработицата и бедността намаляваха.

Това което никога не се споменава от критиците на търговския дефицит е това, че през същия този период на управлението на Бил Клинтън, търговския дефицит на страната се влошава. Дефицитът по текущата сметка расте, като процент от БВП през всяка година от началото на 1996 до 2000 година, от 1.5% от БВП през 1996 година и стига до 4.2% през 2000 година. Голяма част от днешните критици на търговския дефицит дават за пример икономическия растеж в края на 90-те години и същевременно демонизират растежа на дефицита по текущата сметка, който практически се явява неразделна част от икономическия растеж на страната.

Обяснението на парадокса: Как растежът предизвиква търговски дефицит

Как може да се обясни парадоксът на бързия икономически растеж и увеличаващия се търговски дефицит? Със сигурност не твърдим, че увеличаването на търговския дефицит по някакъв странен начин снабдява икономиката с „гориво", което й помага да увеличи икономическия растеж на страната или по точно че търговският дефицит е необходимото зло за развитието на икономиката.

Много по-правдоподобно би било да завъртим на обратно гореописаната връзка и да кажем, че икономическият растеж се отразява и на търговския дефицит. Развиващата се икономика увеличава търсенето не само на местни продукти, но и на вносни. Също тъка тя предизвиква и повече инвестиции от страна на местните компании, от една страна да посрещнат увеличаващото се търсене, а от друга да имат възможност да разширят бизнеса си и инвестиционните си възможности.

Повишението на инвестиционните възможности, привлича чуждестранни капитали към страната да финансират тези инвестициите, които са над спестяванията в икономиката. Тези капиталови потоци се явяват поддържащата чест на дефицита по текущата сметка: колкото по-големи са нетните чуждестранни капиталови потоци, то толкова по-голям е дефицита по текущата сметка, за да могат тези потоци да бъдат усвоени от икономиката успешно. По този начин когато БВП расте рязко, то по същия начин растат и местните инвестиции, потоците от чуждестранен капитал и дефицита по текущата сметка.

В заключение може да се каже, че растящият дефицит по текущата сметка не е причина за растящия БВП, а по скоро е последица.

* Даниел Грисулд е директор на „Център за изследвания на политиките в областта на търговията" към института Кейто. Пълният текст на статията можете да прочетете тук.