Търговски дефицит?!

 

Едно от основните ми твърдения в статията от преди една седмица „Ръстът на БВП и проблемите през 2008 г." беше, че външно-търговският дефицит на България съвсем не е бил най-сериозният проблем на България през отминалата година и че всъщност този дефицит е бил породен от нещо хубаво, а именно рекордния за страната приток на чуждестранни инвестиции. Другата ми позиция съответно беше, че във времена на криза, когато чуждите инвеститори се отдръпват от България и външната ни търговия се свива, това неминуемо ще доведе до свиване и на търговския дефицит.

Ето, че само седмица по-късно съм длъжен да се върна към тези си твърдения, главно поради факта, че в медийното пространство отново се завъртя тезата, че кризата ще направи лева силен, съответно ще се увеличи външно-търговският дефицит, който ще се наложи да бъде финансиран с валутните ни резерви, което пък ще доведе до сериозно разтърсване на валутния борд. Тази теза беше изказана дори от бивш премиер на страната („Българската криза и антикризисните политики", Иван Костов), който на практика използваше думите на нашумелия напоследък Нуриел Рубини.

Факт е, че тези разсъждения са напълно погрешни и това може да бъде лесно показано със данните на външната търговия на България през последната година. Нека първо видим какво се случва с вноса и износа на страната в периода януари 2008 – януари 2009 година. Използвайки месечни данни (на НСИ), ясно се вижда рязкото свиване на външната търговия след октомври 2008 г., като свиването на вноса е доста по-рязко от това на износа и съответно, външно-търговският дефицит намалява.

За да бъде съвсем ясно какво се случва през последните месеци, на по-долната графика съм представил данните (пак от НСИ) само за търговския дефицит и то само за последните четири месеца (октомври 2008 – януари 2009 година). От тях ясно се вижда резкия спад на търговския дефицит, който само през месец януари се свива почти двойно – от 1,26 млрд. лв. през декември до 664 млн. лв. през януари.

Всъщност, именно тази графика е използвана и от Георги Ангелов в скорошната му статия „How Fast Do Currency Boards Adjust?", където се показва как валутния борд успешно се приспособява към външни дисбаланси и на практика опровергава твърденията, че когато валутата е фиксирана, тя се приспособява изключително бавно, което би следвало да е проблем във времена на криза.

Истината е, че валутният борд в България се приспособява достатъчно добре към постоянно променящите се условия. Твърденията за нарастване на търговския дефицит в следствие на кризата са напълно безпочвени и това е видно от данните. Самият факт, че търговският дефицит се свива, тоест „проблема" изчезва, във времена на криза и се разраства, тоест „проблема" става по-голям, във времена на бурно икономическо развитие е достатъчен за да си дадем сметка, доколко това всъщност е проблем пред страната ни?!

 


Свързани публикации.