Три години социална политика на НДСВ

Преди три години НДСВ спечели парламентарните избори като едно от основнитему послания беше в социалната област. Това послание беше най-ясно изразеноот Симеон Сакскобургготски в неговото прословуто обещание от април 2001година за “незабавно и несимволично увеличение на доходите”. В предизборнатапрограма на НДСВ също беше отделено подобаващо място на “социалната сфера”.Естествено възникват въпросите какво се случи през първите три години отуправлението на НДСВ, каква беше социалната политика и какви са резултатитеот нея.

Предизборната програма
Трябва да си припомним, че Симеон Сакскобургготски заяви участие в изборитеброени месеци преди датата на изборите. Той не можа да регистрира и собственапартия. Затова не е учудващо, че предизборната програма на НДСВ беше подготвенав кратки срокове и набързо. В социалния раздел на програмата се забелязватняколко неща:

1. Обещава се намаление на данъчната и осигурителната тежест, което даувеличи доходите на работещите.
2. Пълна инфлационна защита на минималната работна заплата.
3. Постепенно разширяване на кръга от инструменти, в които пенсионните фондовемогат да инвестират.
4. Увеличение размера на пенсиите, детските надбавки и обезщетения.
5. Активни мерки на пазара на труда за увеличаване на заетостта.
6. Реформа на социалното подпомагане.

Забелязваме, че няма никаква конкретност на обещанията, не се споменаванито едно число – нито за заплати и пенсии, нито за данъци, нито за разходи.Вероятно причината за това е, че авторите на програмата са били наясно,че всяко реалистично число, записано в програмата, ще влезе в противоречиес обещанието за незабавно и несимволично увеличение на доходите, даденоот лидера на предизборната коалиция НДСВ. Едно реалистично число щеше дапокаже, че дори Симеон Сакскобургготски не може да прави чудеса.

Минималната заплата
Една от първите мерки, предприети от правителството на Симеон Сакскобургготски,беше увеличение на минималната работна заплата от 85 на 100 лева. От началотона 2003 година последва ново увеличение – до 110 лева, а от първи януари2004 година минималната заплата е 120 лева. Ръководството на НДСВ взе решениеза увеличение на минималната заплата на 150 лева през 2005 година, въпрекисериозните възражения от страна на икономистите от Международния валутенфонд. Ако това се реализира кумулативното увеличение на минималната заплатаот началото на мандата на правителството ще възлезе на 76%. За сравнение,натрупаната инфлация между 2001 и 2005 година ще бъде около 20%. Следователноправителството увеличи и, както изглежда, ще продължава да увеличава минималнатазаплата с темпове, които значително надхвърлят инфлацията.

Подобна политика на реално увеличение на минималната заплата обикновеносе води от леви партии, които вярват, че по този начин защитават работещите.НДСВ за кратко се опита да избяга от този имидж на лява партия – в началотона 2004 година министърът на труда Христина Христова заяви, че експертитеот нейното ведомство обсъждат премахване на минималната заплата. Няколкомесеца по-късно същият министър на труда сподели точно обратното мнение– че минималната заплата трябва да се увеличи и то значително – на 150 лева.Едно е очевидно – министерството на труда няма яснота дори за собственитеси схващания по въпроса.

Защо минималната заплата е вредна?
Ако минималната заплата е 150 лева, заради високото данъчно-осигурителнобреме разходите за труд на работодателя са с около 1/3 по-високи, тъй катоработодателят трябва да плати не само заплата на работника, но и по-голяматачаст от социалните осигуровки. Така, за да може един работник да получибрутна заплата от 150 лева е необходимо работодателят да направи разходот над 198 лева. За да бъде нает един работник, той трябва да носи и някакъвдоход на работодателя, с която той да покрие разходите си за машини, оборудванеи т.н. С други думи, при 150 лева минимална заплата работникът трябва даима производителност над 200 – 250 лева, за да има някакъв шанс да бъденает.

Това означава, че човек, който може да изкарва доход от 170 лева, например,не може да работи легално. Той има три избора – да бъде безработен, да работив сивия сектор или да стане престъпник. Нито едно от тези неща не е положителноразвитие за отделния човек или за обществото като цяло.

Хората, които имат производителност под необходимата за получаване наминимална заплата, са работниците с ниска производителност, някои от младитеработници и служители (включително тийнейджърите), неквалифицираните работниции служители без опит, хората с увреждания, хората от малцинствените групи.Увеличението на минималната заплата ще изпрати голяма част от тях в листатана безработните или в сивия и черния сектор. В резултат се увеличава детскатаи младежка престъпност, възпрепятства се интегрирането на малцинствата исе увеличава бедността и безработицата.

В дългосрочен план проблемите се увеличават – ако младежите започнат първатаси работа в сивия или черния сектор те свикват, че законите могат и да несе спазват. А ако пък влязат и в затвора, много от тях ще останат престъпниципрез целия си живот. От друга страна нископроизводителните работници нямада могат да си намерят работа. Това означава, че никога няма да имат възможностда натрупат опит и съответно да станат по-производителни и да получаватпо-висока заплата. И повечето от тях ще останат бедни.

По този начин, правителството с увеличението на минималната заплата насърчавабезработицата, бедността, престъпността, социалната дезинтеграция и работатав сивия сектор. По отношение на безработните това се потвърждава от данните– според министерството на труда “като трайно засегнати от безработицатасе оформиха групата на младите хора, на лицата с основно и по-ниско образование,ромите, лицата с намалена трудоспособност” и освен това “голяма част от[лицата, които са без работа повече от 2 години] са от етнически групи иса без образование и квалификация.”

Намаление на данъчно-осигурителната тежест
През 2001 година облагането на труда е в размер на почти 41% от разходитеза труд на работодателите (при база средна работна заплата). През 2004 годинатова облагане е намаляло с около 1% до малко под 40%, което се дължи нанамалението на ставките по данъка върху доходите. От друга страна, обаче,се забелязва значително увеличение на косвените данъци, което неминуемосе отразява на цените на множество стоки (например акцизите върху гориватадават отражение върху цените на всички стоки, които се транспортират). Сдруги думи, трудно може да се говори за реално намаление на данъчното бреме.

Както посочихме, в предизборната програма на НДСВ се предвижда и намалениена осигуровките. Това обещание беше повтаряно и през следващите години –беше поет ангажиментът при увеличение на събираемостта на осигуровките размерътим да бъде намален. През 2003 година НОИ отчете увеличение на събираемосттана осигуровките, но въпреки това обещанието за намаление на ставката имне беше спазено. На определен етап започна да се твърди, че намаление наосигуровките е невъзможно. Дори през 2003 година правителството одобри бюджетнапрограма, предвиждаща увеличение на осигуровките с 2% през 2005 година (врезултат на наближаващите избори и на кампанията за намаление на данъцитетова увеличение на осигуровките беше отложено за 2006 година).

Пенсионна и здравна системи
Три години след началото на мандата на настоящото правителство установяваме,че няма никаква промяна в начина на действие на пенсионната и здравнатасистеми. И двете остават държавни монополи, приходите на които се състоятот задължителни вноски. Именно в това се корени и неефективността на тезисистеми. Те се управляват лошо, защото са бюрократични държавни структури,те осигуряват некачествен продукт (ниски пенсии и недостатъчно качественоздравеопазване), защото не са изложени на конкуренция и струват скъпо, защотовсички хора са принудени да плащат независимо от тяхното желание. А в предизборнатапрограма на НДСВ е записано, че монополът на здравната каса ще престанеда съществува.

Активни мерки на пазара на труда и безработица
В края на май 2004 година безработните са около 466 хиляди души, докатопрез май 2001 година те са били 678 хиляди. Следователно за три години безработицатае намаляла с над 200 хиляди души. Трябва да се има предвид, обаче, че околополовината от това намаление се дължи на програмата за осигуряване на временназаетост. Тези програми не създават реална дългосрочна заетост на безработнитеи не променят значимо техните шансове за реализация. Следователно намалениетона безработицата е с малко над 100 хиляди души за три години или среднооколо 30-40 хиляди души годишно. Този темп на намаление на безработнитене се различава значително от последната година на предходното правителствокогато намалението на безработицата е с 42 хиляди души.

Причините за намалението на безработицата се свързват основно с умеренияръст на икономиката и растежа на частния сектор, който създава работни места,емиграцията на българи в чужбина, намаление на фиктивната безработица. Въпрекиналичието на множество програми на министерството на труда и социалнатаполитика няма сериозни доказателства, че ползите от тях са повече от разходите,които се правят. С други думи, никой не е изчислил дали поддържането наголяма администрация и използването на стотици милиони левове за програмиза заетост води до създаване на повече възможности за заетост от използванетона тези пари за намаление на данъци. Едно такова изчисление е важно и порадитова, че според някои данни от министерството на труда най-скъпите програмиза заетост имат най-малък нетен ефект върху заетостта. Бихме могли да посочим,че разходите за активни мерки на пазара на труда, са над 200 милиона левагодишно. С тези средства данъкът върху печалбата може да се намали с около5%, което вероятно ще създаде повече постоянни работни места отколкото програмитеза заетост.

Към мерките на пазара на труда, този път в негативна посока, бихме моглида добавим и въвеждането на задължителна регистрация на трудовите договории минимални осигурителни прагове. Като резултат от тях има увеличение наадминистративната намеса в икономиката, повече разходи на фирмите за работас бюрокрацията, по-негъвкав пазар на труда, повече преразпределение прездържавния бюджет.

Нарастване на доходите
Имайки предвид обещанието на Симеон Сакскобургготски за незабавно и несимволичноувеличение на доходите би било логично да разгледаме как се развива тозипоказател.

По данни на Националния статистически институт през март 2001 г. среднатабрутна работна заплата за страната е била 239 лв., а през март 2004 г. тяе 292 лв. Следователно номиналното нарастване на средната брутна заплатае около 22% за период от три години. Толкова е нарастването и на нетнатазаплата (след облагане с осигуровки и данък върху доходите) – през март2001 г. тя е 190.1 лв. докато през 2004 г. е 232.80 лв. За три години нарастванетона средното равнище на цените е около 16%, а на заплатите – около 22%. Товаозначава, че повишението на реалните доходи е около 5.6% за три години.Следователно нарастването на заплатите е 1.8% годишно през трите годиниуправление на настоящото правителство. За сравнение – през последните 3години от управлението на предишното правителство ръстът е почти 3%.

Нарастването на средната пенсия е малко по-високо от нарастването на среднатазаплата. Социалната пенсия нараства с около 30% за три години. Толкова еи нарастването на средната пенсия. Премахвайки ефекта на инфлацията получаваме12% реално нарастване на пенсиите за три години. Тоест, нарастването напенсиите е малко под 4% годишно през мандата на НДСВ досега. Това е по-бавнонарастване от реализираният през последните 3 години от управлението напредишното правителство ръст на пенсиите от около 6%.

Забелязваме, че скромните темпове на нарастване на пенсиите и заплатитепоказват неизпълнение на основното обещание на Симеон Сакскобургготски –това за незабавно и несимволично увеличение на доходите. Дори се забелязваизвестно забавяне на темповете на растеж на доходите спрямо преходното правителство.

Вместо заключение
В един от вариантите на предизборната програма на НДСВ пишеше “Убедени сме,че няма по-добра програма за разкриване на нови работни места и нарастванена доходите от това държавата да създаде добри условия за целия бизнес встраната и по-този начин да благоприятства устойчив и икономически растеж”.Тази убеденост обаче бързо беше забравена при влизането във властта. И врезултат нито скоростта на създаване на работни места нарасна, нито темпътна покачване на заплатите се ускори.

Тъжната констатация, която трябва да направим е, че ако развитието продължавас подобни темпове доходите в България ще достигнат нивата в Европейскиясъюз след не по-малко от 60 години. Разбира се, винаги има надежда, че нещатаще се променят, че необходимите реформи ще бъдат извършени и в резултатна това българската икономика ще започне да се развива с по-високи темповеи доходите на българите ще нарастват по-бързо.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).