Таван на дълга или дъно на доверието

Помните ли „фискалната пропаст”? След няколко седмици новогодишен театър републиканци и демократи се хванаха за ръчички и с финес я прескочиха. Само че теренът от другата страна бил неравен и с обратен наклон. В началото на 2013 г. резултатите от тогавашното споразумение бяха обявени от администрацията на Обама за „победа”. Плодовете на тази победа, обаче са горчиви. По-малко от година по-късно, на 1 октомври 2013 г. Федералното правителство на САЩ остана без пари. Ако споразумение не бъде постигнато до 17-ти октомври, САЩ ще спрат плащанията по дълга си.

За тавана на дълга 

Републиканците и демократите сами си гласуваха сегашната кризата. И то нееднократно през последните години. В момента САЩ е на път да стъпи на последното стъпало на спиралата „висок дълг – нови заеми – покачване на лихвите” – добре позната на много европейски държави през последните няколко години. В същото време реториката на администрацията с нищо не показва, че проблемът е осъзнат. Обама все повече звучи като роден политик. Кризата била „излишна”, таванът на дълга трябвало да се вдигне, понеже американците „винаги си плащат заемите”, републиканците били тръгнали на „идеологически кръстоносен поход”, който да отнеме на милиони американци възможността за достъпно здравеопазване. Вдигането на тавана на дълга се определя като едва ли не единствения начин САЩ да „продължи да изплаща” задълженията си. Всъщност е точно обратното – вдигането на тавана на дълга се прави именно с цел отлагане на плащанията на задълженията на страната. И затова те непрестанно нарастват.

В публикация на Министерството на финансите на САЩ от май 2011 г. (озаглавена „Таванът на дълга: Митове срещу факти”), се посочва че опити за приотизиране на плащанията към различни кредитори „просто ще представляват фалит, под друго име”. Широко коментираният през последните дни евентуален фалит по някои задължения и тук е определен като „безпрецедентен” в американската история. Казва се още, че „това ще накара инвеститорите в страната и по света за пръв път да се усъмнят в способността на САЩ да посрещне задълженията си”.

Наистина ли? За пръв път? Ако тези задължения се поемат на базата на предварително определен максимален обем (таван на дълга), който след това бъде ревизиран, такова съмнение в инвеститорите би трябвало да има отдавна. Таванът на дълга е тип гаранция за обществена отговорност. Гаранция, която американското правителство, а и американските граждани, продължават да дават и продължават да нарушават. От 1960 г. насам таванът на дълга е модифициран, вдиган или временно суспендиран близо 80 пъти, като 49 пъти това се е случвало по времето на президенти, излъчени от републиканската партия. Толкова и за техните фискални възгледи.

Простата истина в един параграф

В периода 2009-2012 разходите на САЩ като процент от БВП са най-високи от 1946 г. насам, като само в две години от този близо 70-годишен период техният обем е надхвърлял 23% от БВП. Това се случва през 1982 и 1983 г. и то при бюджетни приходи в рамките на 18-19% от БВП на страната. За сравнение при бюджетни приходи от 15,1-15,8% от БВП в периода 2009-2012 г. разходите на американското правителство стигат нива от 24,1-25,2%. Още по-смущаващото е, че проблемът определено не е в „ниски” данъци. Напротив – данъците и регулациите на трудовия пазар изгониха бизнеса в чужбина, а популизмът и етатизмът на две поколения американски политици нагърби федералното правителство и отделните щати със задължения, които икономиката просто не може да финансира. Обамакеър е просто поредната черешка върху евтината торта на политически обещанията, около която много американски гласоподаватели се облизват от десетилетия насам. Единственият изход е намаляване на разходите и ревизия на обещанията. Кое не е ясно?

Таван на дълга на САЩ (1980-2012), млрд. долара

 

Източник: Министерство на финансите на САЩ

Бележка: Годините в червено показват години на покачване на тавана на дълга. Годините в зелено показват години без повишаване на тавана.

За рейтинга на дълга

Последната година, в която таванът на дълга не е бил вдиган, е 2005-та. Тоест 2013 г. ще е осмата подред. Това звучи ли като някакъв сериозен ангажимент от страна на правителството на САЩ? От началото на 2013 г. лихвите по американския дълг стабилно нарастват въпреки непрестанните операции на Федералния резерв, което повишава разходите по обслужване на задълженията. При тези условия няма особено значение дали рейтинговите агенции ще решат да се презастраховат и ще понижат оценката си за американския дълг, или облигационните пазари ги принудят да го направят в края на тази или началото на следващата година.

Подходът „разбрахме се да се разберем” общо взето е ефемизъм за отлагане и невъзможност за постигане на съгласие по трудни въпроси. С това не искам да кажа, че споразумение няма да бъде постигнато. Въпросът е дали то отново ще бъде половинчато и малодушно, или този път ще е свързано с някакво осъзнаване за отговорност на американската политическа класа. Случващото се може би е една от последните възможности на републиканци и демократи да се вземат в ръце и да престанат с политическия театър. Постановката отдавна е за сваляне от сцена.


Свързани публикации.