Такса “лекар” – за или против

Наскоро, трима депутати от БСП са внесли предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване. Въпреки че бюрокрацията на парламента все още не е успяла да публикува текста на предложението в базата данни с проектозакони, която Народното събрание поддържа на интернет страницата си, според самите депутати целта на проектозакона е да се премахне потребителската такса от 1% от минималната заплата, която се заплаща от здравноосигурените лица при лечение, финансирано от здравната каса.

Според тримата народни представители, мотивите за промяната са:

  1. потребителската такса е пречка за ползване на медицинско обслужване
  2. приходите от нея са неконтролируеми
  3. тези пари не подпомагат здравната система и не са ефективно перо за финансиране на здравеопазването
  4. при премахване на таксата българските граждани ще имат неограничен и безпрепятствен достъп до здравеопазването в първоначалната му фаза – посещение при лекар.

Нека да анализираме споделените мотиви.

  1. Потребителската такса покрива минимален процент от разходите за преглед или лечение на съответния пациент. По груби изчисления, приходите от тази такса възлизат на около 5% от разходите на здравната каса. С други думи, чрез тази такса пациентът заплаща едва една двадесета част от своето лечение или преглед. Очевидно е, че таксата не само не е пречка за ползване на медицинско обслужване, но тя е толкова ниска, че насърчава свръхизползването му, дори когато не е необходимо.
  2. Приходите от таксата отиват в личните лекари или медицинските заведения, т.е. таксата се заплаща на този, който в крайна сметка върши работата. По тази причина тази такса е далеч по-контролируема, отколкото парите, харчени от бюрократите в здравната каса, например. За всеки е ясно, че най-голям контрол има там, където един човек дава собствени средства на друг човек срещу извършване на определена услуга. Най-малък контрол има, когато един човек харчи чужди пари в полза на трети лица – това, което прави здравната каса.
  3. Тези пари влизат директно и възможно най-пряко в здравната система – те отиват направо при лекарите и медицинските заведения. С други думи, това е възможно най-ефективното перо на приходите в здравната система, защото се избягва преминаването през различни бюрокрации като приходна администрация, НОИ, здравна каса, министерство на здравеопазването, а парите се дават пряко от пациента на лекаря или болницата. Избягването на преминаването на парите през бюрокрацията спестява голяма част от тях, които биха били загубени, ако трябваше да минат през тежката държавна машина.
  4. Ако таксата се премахне, гражданите няма да получат безпрепятствен достъп до здравеопазване доколкото практиката показва, че ако едно нещо е напълно безплатно, то се свръхупотребява. Когато има безплатно предлагане на ограничено благо, търсеното количество е по-голямо от предлаганото и се получават дефицити. В здравната система това се изразява с опашки пред кабинетите на лекарите и невъзможност за много хора да получат достъп до своя личен лекар. Има практика в други страни, която показва еднозначно – безплатното лечение означава дълго чакане, записване седмици предварително за преглед при лекар, месеци чакане за лечение и дори за операции.

Какви са финансовите измерения на премахването на потребителската такса?

Ако се премахне таксата, или се намаляват доходите на лекарите /около 20% от които се формират от тази такса/, или ще трябва да се увеличат разходите на бюджета на здравната каса, която и без това отчита дефицит и не може да си го позволи. В крайна сметка, ако се премахне таксата, вероятно ще се отиде към увеличение на здравната вноска – по този начин обществото като цяло отново ще заплати същия разход, но по много по-неефективен начин. Парите ще преминат през всички възможни институции, като голяма част от тях ще изчезнат. Така за осигуряване на 50 милиона лева доход за личните лекари, данъкоплатците ще понесат тежест от поне 100 милиона лева. Това е очевидно неефективно.

Вместо да се премахва потребителската такса и да се увеличава здравната вноска, е по-добре да се направи обратното – да се увеличи таксата, но да се намали здравната вноска /разбира се, с мерки за подпомагане на най-бедните, които според изследванията са около една седма от населението/. По този начин здравната система ще получи същите средства, но населението ще понесе по-ниско бреме, защото средствата няма да се губят в бюрократични институции. Същевременно, стимулите на лекарите и служителите в медицинските заведения да се отнасят с уважение към пациентите ще се увеличат значително – също немаловажна промяна.


Свързани публикации.