Структурни вместо същностни реформи в прокуратурата
През настоящата седмица Конституционният съд се произнесе с тълкуване на чл. 126, ал. 1 от Конституцията по искане на главния прокурор. Според решението на КС, структурата на прокуратурата трябва да бъде във функционално, но не и в териториално съответствие с тази на съдилищата. Тоест на районните прокуратури трябва да съответстват районни съдилища, на окръжните – окръжни и т.н., без да е необходимо чисто териториалното им разположение в едно и също населено място. Така вече могат да бъдат обявени за започнати процесите по промяна на съдебната карта и преструктурирането на органите на съдебната власт по места в съответствие с населението и икономическата активност. Опасността е паралелно с тези процеси да не се активират мълчаливи, но силни движения отвъд съдебната власт.
Дългогодишната липса на стратегия[1] за развитието на ресурса на съдилищата и прокуратурата превърна част от тях в институции, презадоволени от магистрати и обслужваща администрация. В тези институции съдиите и прокурорите са с ниска натовареност и поради това – трудна за поддържане експертиза. На този фон софийските и някои други съдилища са в постоянен недостиг на кадри, натовареността надхвърля възможностите на съдиите за задълбочено разглеждане на делата, а това оказва негативно влияние върху качеството и бързината на правосъдието. Именно тези процеси засилват възможността за нарушаване независимостта на съдиите чрез проверки от страна на Инспектората към ВСС и последващи наказания на неудобните съдии, както и чрез чести командирования на съдии и прокурори с цел заобикаляне на конкурсното начало.
Ако трябва да степенуваме по важност последователността на очакваните от обществото действия в прокуратурата, спешните и целенасочени усилия за реформиране трябва по-скоро да бъдат насочени към постигането на резултати в борбата с корупцията и отварянето на институцията към обществото. Отчетността, разбирана като обяснения как прокуратурата изпълнява функциите си по закон, е ключова в този процес. Преборването на корупцията по високите етажи на властта не започва със закриването на районната прокуратура в Малко Търново или друг малък град (колкото и обосновано да е това). Много по-убедително би било, например, ако прокуратурата отговори на докладите на ЕК и представи пътна карта за изпълнението на препоръките в тях.
Закриването на държавни структури по места винаги е съпроводено с недоволство на местното население, а оттам и на местната власт. Имаме ли гаранция, при силно изразената политическа квота във ВСС, че тези процеси няма да бъдат водени от принципа да се закриват съдилища и прокуратури там, където няма кметове, съвпадащи по политически признак с централната власт? Това, от своя страна, ще отвори пролуки за още натиск и влияние – от главния прокурор към кметове, министри и народни представители. Не е трудно да си представим как районна прокуратура се търгува за, например, една болница и две училища.
Промените в прокуратурата трябва да започнат отнякъде, но въпросът е дали преструктурирането на местните структури няма да изиграе ролята на „прах в очите”, демонстриране на дейност и отклоняване на вниманието от по-важните въпроси пред държавното обвинение. Не би било изненада, ако перспективата за закриване на местни прокуратури се използва за изнудване на местната и централната власт и търгуване между трите власти. Разбира се, ако преструктурирането на прокуратурата по места е съпроводено с решителни действия за отварянето на институцията и борба с повсеместното овладяване на държавата, то тези притеснения биха били неоснователни.
[1] Едва с Актуализирана стратегия за съдебна реформа/2014г./, стратегическа цел 3, се заложи конкретика за реформиране на съдебната карта.
