Стратегия за образованието

Както често се случва напоследък, решаването на множеството проблеми в публичния сектор се свързва с написването на някакъв документ, който обхваща продължителен период от време и би трябвало да послужи като основа за реформи в съответната система. Случаят с образованието е аналогичен, като в резултат от това Народното събрание прие през седмицата „Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.)”(1).

По подобие на различните стратегии, програми и планове и тази предлага анализ на съществуващата ситуация към момента. Трябва да се отбележи, че проблемите на системата са добре познати на авторите на тази програма и според тях те са следните:

  • „Ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения;

  • Липса на система за национално външно оценяване и недостатъчно ефективна система за вътрешно оценяване на качеството на образованието;

  • Голям брой необхванати и отпадащи деца;

  • Нисък социален статус и недостатъчен авторитет на учителя;

  • Неоптимизирана училищна мрежа и наличие на голям брой маломерни и слети паралелки;

  • Свръхцентрализация на управлението на системата;

  • Система на финансиране, нестимулираща развитието;

  • Проблеми на нормативната уредба”.

Към тези проблеми може да се добави по-обобщено ниска ефективност на разходите, влошаващо се качество на обучението, фактически двойно плащане за т.нар, частни уроци и при избор на частни училища, липса на контрол при изхода от системата.

При тези обстоятелства нуждата от реформа е несъмнена, но за съжаление такава не беше предприета през последните няколко години. Причините за това могат да се търсят в консервативния характер на образованието по принцип, в липсата на политическа воля за това, в силните лобита на заинтересованите групи – най-вече учителите, които не са показали готовност да подкрепят по-сериозна промяна, а целта им по-скоро е запазване на сегашния вид и съответно на заетостта в системата. Разбира се, тук може да се отбележи и слабата заинтересованост на обществото като цяло, което не оказваше нужния натиск върху управляващите и с изключение на някои неправителствени организации, като ИПИ, не се намираха поддръжници на реформата.

Във вече приетия документ са зададени две цели – равен достъп и качествено образование. Формулирането на тези цели обаче е неясно и твърде обобщено, като не са посочени изрично количествени критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да се докаже постигането на целите. В програмата липсва изрична оценка за качеството на образованието в момента и при липсата на зададени обективни показатели за оценка всяко подобрение – дори и малко – би могло да се отчете като голям успех.

Посочените мерки, които трябва да бъдат предприети, биха били стъпки в правилната посока. Тук могат да бъдат отнесени промените в системата на финансирането, които са насочени към децентрализация, програмно бюджетиране, единен стандарт за финансиране обучението на ученик, диференцирано заплащане на учителите и други. Целта на тези мерки е създаване на стимули за заетите в системата за по-конкурентно предлагане на образователната услуга и като резултат от това – повишаване на качеството и. Особено внимание трябва да се обърне на децентрализацията на управлението на системата, която предполага по-големи права, но заедно с това и по-голяма отговорност на директорите на училищата. В настоящия момент директорите не са подготвени в достатъчна степен да изпълняват функцията си на мениджъри и по тази за тях е причина те трябва да придобият допълнителни знания и умения преди да бъдат разширени правомощията им. Това е отчетено в програмата, като е предвидено създаването на институт, както и на курсове за подготовка.

Друг съществен проблем, който трябва да бъде разрешен, е оптимизирането на училищната мрежа. За целта се предвижда закриването на маломерни и слети паралелки. Според програмата броят на паралелките с брой на учениците под 18 (минимално изискване) е 5809, а на слетите паралелки – 1940. Заедно с това е логично да се пристъпи и към закриване на цели училища, като на децата в тях се осигури транспорт до друго училище.

Общ недостатък, отнасящ се до този аспект, а и за програмата като цяло, е липсата на конкретни срокове за постигането на целите, както и на последователност в предприемането на отделните действия. Трябва да се има предвид, че програмата е приета от Народното събрание и това означава, че вероятно това е окончателният и вариант. В такъв случай липсата на конкретни срокове би могла да послужи като оправдание за отлагане на по-болезнените мерки, каквито са затварянето на училище и съкращаването на учители, което означава, че очакваните положителни ефекти от нея биха се отложили във времето.

В програмата се предвижда въвеждането на задължителни тестове след четвърти, седми, десети и дванадесети клас, което също трябва да подобри системата. В момента е важно какви ученици се приемат в дадено училище, но не и какви завършват, тъй като липсва обща проверка на изхода при завършване на началното или средното образование, а матурите не изпълняват ролята си. Разбира се, съществува опасност това да се случи и след промените, което би значително би ограничило ефекта от реформата. Освен това формата на тестовете трябва да бъде такава, че действително да позволява сравнимост на знанията и уменията на учениците преди и след определен етап от образованието им.

Друга характерна особеност на изготвената програма – умишлено или не – е липсата на оценка на разходите и ползите от нея. Такава оценка трябва да придружава всеки законопроект или програма, която се отнася до публичния сектор, тъй като в противен случай винаги могат да се намерят аргументи за харченето на средства от бюджета с предполагаемо положителен резултат. Действително образованието е нещо полезно и ползите за хората от него биха могли да бъдат големи. Само че трябва да се отчита и колко би струвало на данъкоплатците осъществяването на практика на тази програма. Тук би помогнало разделянето на програмата на отделни компоненти и определянето на приоритети, ефектът от които би бил по-голям. Съответно е необходима оценка на отделните подпрограми и мерки и ролята им за постигането на по-общите цели.

Като обобщение на посочените аргументи може да се каже, че в програмата са предвидени множество мерки, които биха създали стимули за участниците в системата за предлагане на по-качествено образование. Липсата на конкретност в целите и сроковете и разходите обаче се явява сериозен недостатък на програмата, като ограничава прозрачността и възможността на външни наблюдатели да следят нейното изпълнение. По този начин е твърде възможно тя да се превърне в поредното добро упражнение по писане на документи, които в крайна сметка не се реализират на практика или резултатът от тях е твърде различен от първоначалните намерения.

 

 

––––––––––

(1) Пълният текст на програмата е публикуван в интернет на адрес: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/documents/frontpage/MON_Programa_obrazovanie.pdf

 

 

   


Свързани публикации.