Стопанските интереси на държавата могат да бъдат защитени с държавна тайна
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Тази седмица (30 октомври) се състоя публично обсъждане на подготвяни проекти за защита на класифицираната информация – проекти, внесени в Народното събрание от народни представители на ОДС и от Министерски съвет. Тези текстове регламентират защитата и достъпа до информация, която се определя като държавна или служебна тайна. Проектът съдържа списък, според който определени категории информация се приемат за държавна тайна, като достъпът до тях се ограничава поради това, че засягат въпроси на отбраната, външната и вътрешна сигурност, както и „икономическа“ сигурност на страната.
1/ Правото на всеки да търси, получава и разпространява информация и да получи достъп до информация е принципът, а държавната и друга защитена от закона тайна е изключение от тези принцип, което изключение подлежи на ограничително тълкуване. Този принцип се доразвива и в принципа на откритост, достоверност и пълнота на информацията, до която гражданите имат право на достъп. Държавната и друга защитена от закон тайна има за своя единствена цел охрана на предвидените в чл. 41 от Конституцията, и то само когато тези интереси са действително застрашени, доколкото тази охрана е необходима в едно демократично общество. Защитата на държавната или други защитена от закона тайна е допустима само доколкото „тяхното разгласяване се окаже по-малоценно и поради това в по-малка степен защитимо от интереса . . . на обществеността . . . от разпространяване на информация“ (според решение на Конституционния съд от 1996 г.).
2/ Самата конституция, която дава възможност за ограничаване на достъпа до някои документи в допустими ситуации, текстове, тълкувани и от Конституционния съд през 1996 г., не включва аргумент „икономическа сигурност“. Конституционните текстове позволяват да се откаже достъп с мотив защитата на конституционно установения ред, защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани. С други думи, конституцията не открива възможност за отказ на информация заради икономически интереси на държавата. Такива интереси могат да се намерят в плановото стопанско управление, където други интереси освен „национални“, не могат да бъдат открити. Пазарът винаги се определя като рисков. Затова и трудно може да говорим за сигурност на пазара, освен тогава, когато държавата я „създава“ като гарантира привилегии и протекции. Както коментирахме наскоро по наказателните разпоредби за „подравяне на стопанството“ редица законови разпоредби противопоставят стопанските интереси на държавата на предприемаческите такива. По Наказателния кодекс на санкция подлежат предприемачи, които не се грижат добре за своите търговски дела и участват в рискови сделки. След като така се разбират „престъпления срещу стопанството“, то може да си представим каква може да бъде и заплахата за „икономическата сигурност“ на националното стопанство.
3/ Държавните институции могат да откажат достъп по тази категория включително до изследвания, които са от голямо значение за „интересите на националната икономика“, поръчани от министерства и други административни звена. Така също въпросните разпоредби позволяват на държавните служби да откажат достъп до решения, били те технически, технологични или организационни, които с разгласяването им могат да „увредят“ важни икономически интереси на държавата. Интересно е какви могат да бъдат тези изследвания и решения, които да засягат стопанските интереси на държавата, но не и на тези на частните компании на пазара, които на практика създават тази т.нар. национална икономика. Така формулирани тези текстове могат да се използват единствено за архивиране на документи, които да прикрият злоупотреба с власт в стопанската политика. Тези разпоредби могат да позволят на администрацията да блокира решения и процедури, които противоречат на т.нар.национални интереси. Още повече, че всякакви данни, както и планове, с функции на електро- и хидро- централи, пречиствателни станции, ж.п. възли, газо-, нефто- и водо- проводи става държавна тайна. Тук може да посочим един пример за това как „държавна тайна“ може да възпрепятства защитата на стопанските интереси на държавата, т.е. прехвърляне на държавни права за собственост на частна компания или с други думи приватизация. В началото на август при подготовка на документи за продажба на ВМЗ Сопот се оказа, че кадастралните планове са държавна тайна по силата на отделен списък на стратегически за националната сигурност предприятия. Или казано по друг начин стопанските интереси на държавата са да запази влиянието си върху националната икономика, интереси, които защитени като държавна тайна, могат да бъдат „гарантирани“.
Коментар на ПДИ за възможните ефекти от тези разпоредби
Проектът може да бъде намерен на Интернет – площадката на Народното събрание. На страницата на Програма Достъп до информация може да намерите и становище по предложения проект.
