Стопански реформи и политически институции

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Тази седмица Световната банка публикува на страницата си (връзка към сайта) последното си изследване върху икономическите реформи, провеждани в страните в преход. Резултатите от провежданата стопанска политика екипът на Световната банка свързва с особеностите на политическата система, с което и прави оценки както на избраните реформи, така и на състоянието на политическите институции. Това изследване е поместено под заглавие „Уроци, научени от десетилетие на преход“. В бюлетина поместваме извадка от преглед на реформите в регламентите като кратка история на узаконеното преразпределение, което ще бъде поместено следващата седмица на страницата на „Икономически знания по Интернет“. Идеята на този преглед, който обобщава различни изследвания, проведени от ИПИ, и представя различен прочит на провежданите стопански реформи, е, че избраните реформи в законодателството пораждат и оформят различни стимули за стопанско и политическо поведение. В основата на тези анализи са доклад на Красен Станчев, изнесен пред Регионалната среща на Обществото Мон Пелерин и лекция от Летния университет по Нова икономика на университета в Екс ен Прованс, по повод 200-годишнината от рождението на Фредерик Бастиа от септмеври м.г.. Тук публикуваме някои извадки.

Резюме на реформите

„В общия план на изучаването на преходните икономика България е типичен случай. И в смисъл на успех, и в смисъл на неуспех. Тя успешно преориентира своята икономическа и политическа система към ЕС и НАТО чрез мирен преход към плуралистична демокрация и добър старт на стопанските реформи (1989-1991, първата половина на 1992 г.), последвана от изгодно предоговаряне на външни дългове (1994), но и от системен провал на политиката по преструктуриране на икономиката, хиперинфлация и период на политическа криза, преодолени чрез избори и въвеждане на валутен съвет (1996-1997). С това бе премахнат монопола на държавата върху паричното предлагане, т.е. той бе сведен до емисията на банкноти и монети според определени, независими от централната банка критерии. Резултатите бяха: прозрачност на фиска и защита на населението от високи инфлационни данъци, достигащи до 1/4 от дохода годишно.“

„Въпреки добрите, макар и не безоблачни стопански перспективи, след изборите през юни 2001, България е първата страна от европейскитевъзникващи пазари, която коренно промени своя политически „естаблишмент“ на прехода. Управляващите партии от периода 1989-2001 г., които учредиха новата политическа система след преговорите на Кръглата маса през 1990 г. и приемането на конституцията от 1991 г., получиха в парламента общо 4/5 от местата на едно ново политическо движение, кръстено на своя водач – бившия цар Симеон II. Демократите (СДС и съответно ОДС), олицетворение на процеса на реформи от последните десет години, след проведен успешен пълен мандат – прецедент за последните 100 години – получиха само четвърт от местата в парламента и одобрението за тях след изборите спадна до критичните 10%. Президентските избори в края на 2001 г. потвърдиха, че е налице сериозно разместване на политическите предпочитания – за първи път от 1990 г. бе избран държавен глава, обвързан с бившите комунисти.“

Реформа на регламентите

„Изглежда, че от началото на 90-те години до към средата на 1999 г. основният принцип на институционалните реформи е следният: (почти) никакъв контрол, когато се използват парите на другите хора и/или на данъкоплатците, но свръх-контрол, когато хората рискуват свои спестявания и собственост. Осъществяването на този принцип се наблюдава при учредяването и промяната на правилата в банковия сектор и начина на управление на държавните предприятия, от една страна, а от друга – при налагането на пречки пред навлизането в бизнеса (лицензиране, разрешителни процедури и други изисквания) за частния сектор.“

Поведение на банките

„Процедурата за обявяване на несъстоятелност по закон може да продължи до 19 месеца (чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс), условие, което е лишено от смисъл при висока инфлация. Банките „решиха“ да отпускат кредити на свои вътрешни лица, върху които имат неформален контрол и към които все пак имат някакво относително високо доверие. Когато въпреки това заемите не се връщат и се злоупотребява с доверието, възниква проблемът с налагане на изпълнението на задълженията и събирането на вземанията. В тази област банките всъщност нямаха голям избор: те трябваше да потърсят, от една страна, някой да осигури връщането на заемите, а друга – някой да покрие загубите. За последното банките убеждават правителството и централната банка, с променлив успех и при до услугите на неформални деятели и паралелни на държавните институции за осигуряване лоялност на длъжниците. Последните, както навсякъде в икономиката, имат две възможности – или да произвеждат, или да вземат от някой друг, за да се издължат.“

Обществени съгласие

„Правителството (правителствата) е (са) доволно (и) от факта, че може да бъде отложена ликвидацията на „социално чувствителни“ предприятия, като едновременно с това запазва възможността да назначава политически приятели и висши служители да ги управляват. Работниците не възразяват да запазят работата си – не толкова заплатата, колкото осигурителните вноски, получавайки възможност да работят по нерегистрирани договори извън формалната си „работа“ или в помощните стопанства. Управителите и акционерите на банките са доволни от достъпа до богатство и влияние: фирмите близки до този кръг, под формата на доставчици на предприятията от публичния сектор, приватизират печалбите, докато загубите и задълженията биват фактически национализирани (обезценявани периодично от високата инфлация, частично през 1994 г., и особено силно през 1996 г. и 1997 г.).“

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.