Стопански ефекти от социалната демокрация

След ноемврийските избори от 1919 г. в Белгия Алберт Първи Сакскобурготски установява ред, който след време става типичен за почти цяла Европа.

Това са първите следвоенни избори в тази страна, с почти универсално избирателно право на всички граждани, без жените. Впрочем в Белгия все още от време – навреме възниква спор дали изборите през 1919 г. са конституционни и валидни, но по-важното е, че след тях в страната се установява коалиционно управление на три партии – католическата, либерална и социалистическата и се формира една паралелна власт на първите в Европа „социални партньори”.

Първите „социални партньори”

Въведената тогава от Алберт Първи политическа система остава практически непроменена до ден днешен. Основното в нея е това, че правителството започва да управлява страната с помощта на онова, което днес почти навсякъде се нарича „тристранен диалог между социалните партньори”.

Тези партньори в началото на ХХ век в Белгия са Feferation des enterprise de Belgique – официален представител на работодателите в страната и три синдиката – един социалдемократически, един социалистически и един либерален. Тези три профсъюза са признати за единствените законни представители на работници.

Стопанската и социалната политика започва да се определя от консенсуса на тези партньори, а не от парламента. Те не са избрани според процедурите на представителната демокрация и току-що възникналото всеобщо избирателно право. „Партниращите си” организации са в най-добрия случай плод на волеизявление на своите членове. Представителността на законодателното събрание възниква от равното волеизявление на всички избиратели. Но над и встрани от тази воля стои съгласието на споменатите „социални партньори”.

На тях бива делегирана цялата белгийска държава на благоденствието.

Трите синдиката получават от правителството пари от събраните данъци и плащат пособията по безработица на онези, които нямат работа. Заради „услугата” синдикатите получават такса за всеки безработен, за който се грижат. Фактически те имат интерес на има повече безработни. За колкото повече безработни се грижи даден съюз, толкова по-богат е той. Държавните служители стават автоматично членове на някой профсъюз. Правителството плаща на съюза членския внос. Ако някой не иска да е член на нито един от тях, вноската се разделя между трите. Властта си сътрудничи с тях. Останалите синдикати са „независими” и от тях нищо не зависи.

Трите профсъюза управляват и задължителните здравно-осигурителни фондове. Те притежават „свои” застрахователни компании, болници и минерални курорти.

„Партньорите” финансират и партиите, и народните представители, с които са свързани. А народните представители изпълняват функции в надзорните тела на фондовете и предприятията.

Изграждането на тази система отнема време. То е замислено от Алберт още в началото на века завършено напълно едва при крал Бодуен през 50-те години на миналия век.

Основното е нея е подкупването на избирателите, подмяната на тяхната воля и създаването на паралелна структура за влияние кралския двор върху съдбините на страната.

Обществена демокрация

Описаната система не е най-крайното проявление на този нов фискално-стопански ред. Той с много голяма точност може да бъде определен като „социална демокрация” в управлението на стопанството.

В него става дума за отчитането на обществени интереси при управлението на частни собственост, независимо дали това са предприятия или фондове, натрупани със средства на акционери или данъкоплатци. При последните е налице използване на обществени средства – натрупани от правителството вследствие на прилагането на механизмите на универсалното избирателно право, на механизмите на представителната демокрация – за частни цели.

Най-откровеното проявление на този феномен е т.нар. съвместност на корпоративното управление от германски тип.

При него професионалните съюзи разполагат с половината от местата в надзорните съвети на големите фирми.

Историческите му корени са в работническите „съвети”, възникнали също след първата световна война.

След втората световна война системата се възпроизвежда.

Причина за това са, от една страна, крайностите пред-военното и военното управление в Германия. Но, от друга страна, съюзниците виждат в работническите „съвети” начин хем да не разрушат въгледобивната и стоманодобивната промишленост на Германия, хем да ограничат предполагаемите „имперски” амбиции на собствениците на тази промишленост. В резултат на тази сделка възникват някои особености на конституцията и законите на Германия. Те биват копирани от други страни. Включително от бивши комунистически и пост-комунистически държави. Постепенно „сделката”, постигната във въгледобивната и стоманодобивната промишлености, се разпространява върху всички по-големи фирми. Към 1976 г. 50 на сто от състава на управителните тела на големите германски фирми вече се формира от представители на професионалните съюзи.

Въздействие на социалната демокрация върху стопанското управление

Описаната система противоречи на една от основните характеристики на частната собственост – на правото да изключиш другите от разполагането и използването на тази частна собственост.
При първо приближение е видно, че тази система увеличава разходите по управление и прави решенията по-трудни.

Това мотивира определени противодействия от страна на собствениците и акционерите, които в нормално състояние на духа се опитват да намалят тези разходи и увеличат печалбите.
Има няколко възможни начина за осъществяването на такива стратегии.

Един от тях е тези фирми да не стават публични, да бъдат един вид „семейни” и да избягват прякото набиране на капитал от фондовите пазари. Собствениците и членовете на „семейството” започват да предпочитат на бъдат управители на фирмите.

Освен това е възможно да се прилагат и особени техники на управление. Те могат да принизяват ролята на надзорните съвети на фирмите. Заседанията на управителните им тела лесно биват превръщани във формални и рядко провеждани мероприятия. Счетоводните отчети, които те получават, следва да бъдат неясни, получени в последния момент и трудни за употреба.

От друга страна, когато е необходимо набиране на капитал, е възможно да се прибегне до блокова продажба на дялове на лица, организации, общини или правителства (които в някакъв момент имат интерес да запазят работни места или увеличат политическото си влияние, или и двете) и банки.

Последиците от социалната демокрация в икономиката и правата на собственост не трябва да бъдат пренебрегвани.

1. Социалната демокрация фаворизира работниците и управителите на компаниите за сметка на собствениците, акционерите, печалбата и стопанската ефективност. Онези, които работят в предприятието, особено управителите започват да се борят за власт, престиж и заплата, да избягват рисковете, свързани с усъвършенстването на производителността, задоволяването на потребителите и увеличаването на печалбата. Те предпочитат фирмата да се разраства, независимо от успеха. Така те се надяват да получат повишение за прослужени години. Управителите се поддават на изкушения да се съюзят с работниците. Или срещу собствениците, или срещу законите, които осигуряват правата на частна собственост.

2. Социалните демокрации увеличават разходите на предприятията. Това е пряка последица от обстоятелствата, посочени по-горе. Тя е в изгода не просто на работещите в предприятието, а на онези, които в момента работят в него. Тази изгода намалява производителността и конкурентността на предприятието. За оправдание профсъюзите и управителите (работодателските организации) ходатайстват за закони, които ограничават фалитите и втвърдяват пазара на работна сила. Правителствата понякога прибягват до прякото изкупуване на дялове в такива предприятия.

3. Социалните демокрации се характеризират с неефективни пазари на капитали, повече измами, по-малка прозрачност и повече корупция. Обществените промени в социалните демокрации са по-революционни, по-често водят до преразпределение на собственост и в крайна сметка промените са по-скъпи и по-несправедливи, а хората – по-бедни.

–––––––––––––––––––

(1) Слово, произнесено на 31 октомври 2006 г. по случай наградата на Фонда на Георги Василев за принос към свободата на духа. [Използвани са изследвания на Пол Белиен (Paul Belien, A Throne in Brussels, Britain, the Saxe-Coburgs and the Belgianisation of Europe, Exeter, Imprint Academic, 2005) и Марк Роу (Mark J. Roe, Political Foundations of Separating Ownership from Control, Stanford Law Review, 2000, pp. 1-16).]