„Социалният“ тютюн

Word Format (Word Format)

Преди дни чухме ново искане за държавна подкрепа. Парламентарната група на ДПС, както и група кметове, поискаха парите на данъкоплатците, които да бъдат раздадени на техния електорат. По-точно в този конкретен случай става дума за производителите на тютюн с ниско качество. Булгартабак, следвайки собствената си оптимизация на пазарен играч, логично е отказал да изкупи тютюна от някои производители. Искането за публични пари е извън рамките на това, което се полага на тютюнопроизводителите от държавния фонд „Тютюн“. Аргументацията му се основа на това, че миналогодишният климат е бил неблагоприятен за тютюна.

Без да се съмняваме в това, че природата е била неблагосклонна към българските тютюнопроизводителни миналата година, напомняме, че природният риск е част от живота на всички (в по-малка или по-голяма степен). Има различни начини да се застраховаме срещу него и това е част от размяната в свободното стопанство.

Поддържането на сектора на производството на тютюн има своята цена за икономиката. Това, което се вижда, се равнява на около 35% от приходите в държавния бюджет от данък върху доходите на физическите лица. С други думи, на един човек – пушач или не – зает в онази част на стопанството, която добавя стойност, се падат по около 66 лв. годишно за издръжка на фонд „Тютюн“.

Наблюдаваме постоянен натиск от добре организирани малцинства върху неорганизираното мнозинство. Класически пример са заетите в производството на тютюн, които са политически представлявани приоритетно от ДПС. Но не бива да забравяме, че това далеч не е единственият пример. Миналата година станахме свидетели на всевъзможни искания за държавна подкрепа и привилегирована позиция. Само в резултат на решения на министър Дикме – от когото ще зависи и отговора на това искане за държавни пари – бяха подкрепяни производителите на зърно, тютюн и зеленчуци. Искания отправиха редица други фермери, вкл. производителите на дини. Ако отговорът отново е „да“, исканията няма да намалеят.

Производството на цигари изглежда е стратегически сектор единствено за българското правителство, което раздава пари за производството на тютюн и цигари. В икономически смисъл секторът на производството на цигари не може и вероятно никога няма да бъде водещ: защото износът на цигари е около 0.3% от общия износ на български стоки, което е 12 пъти по-малко от износа на мебели и домакинско обзавеждане например. Единствените за които, секторът на тютюна и цигарите е стратегически, са тези, които имат някаква власт да се разпореждат с държавни пари в този (именно заради държавната намеса) гангстеризиран бранш.

Не на последно място, това искане изглежда абсурдно в аргументацията си, тъй като се иска субсидия за нискокачествен тютюн, т.е. за тютюн, който никой не желае. Подобно харчене на парите на данъкоплатците би имал, разбира се, единствено някакъв социален смисъл – подкрепа за хора в региони, където стопанството има изключително ниски шансове, а преместването или адаптацията на хората там не става веднага? Само че имаме сериозни основания да смятаме, че би било по по-евтино помощта да се раздаде пряко на хората в нужда, отколкото да се харчат пари за нещо, което не струва нищо.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.