Скорошно преброяване и нова общинска такса?

На 24 ноември 2010 г. на заседание на икономическа комисия в парламента бяха гласувани изменения в два закона – за преброяването на населението и за общинската собственост. Последният беше обсъждан и от народните представители в правната комисия. Заседанието бе прекъснато за около половин час между двата законопроекта, тъй като вносителят на промените в Закона за общинската собственост Любен Татарски закъсня (заради друга официална среща в парламента) и нямаше кой да представи законопроекта и мотивите към него. Ето и какво се случи по двата законопроекта:

 

1) Закон за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.

С промените се цели преброяването да бъде изтеглено по-рано и вместо в периода 10-24 март 2011 г. да се проведе в периода 1-28 февруари 2011 г. Именно това предизвика много въпроси и общо взето не стана ясно защо трябва да бъде изтеглено преброяването с няколко седмици по-рано. Трябва да се знае обаче, че първоначалният вариант на закона бе дело на предходното правителство (гласуван точно преди изборите през 2009 г.) и очевидно желанието на новите управници е да пипнат собственоръчно законовата уредба на предстоящото преброяване.

Интересна промяна е и изричното регламентиране на преброяването по интернет, което ще се извърши в периода 1-9 февруари, тоест непосредствено преди да започнат посещенията на домакинствата.

С промените се покачи двойно и глобата за лице, което не предостави данни или предостави неверни данни, от 60 на 120 лв.

 

2) Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост

Основната част от промените са свързани с принудителното отчуждаване на частни имоти за общински нужди. По своята същност промените са аналогични на промените, направени в Закона за държавната собственост в частта му, регламентираща отчуждаването на имоти за държавни нужди. Поради този факт, промените не предизвикаха дебат и бяха приети.

Въпреки това, сериозни дебати предизвикаха преходните и заключителни разпоредби в законопроекта. С тях на практика се правя промени в други два закона – в Закона за енергетиката и Закона за електронните съобщения. С промените се цели дължимите обезщетения при изграждането на съобщителните мрежи да са в сила и за имотите публична собственост, както да отпадне безвъзмездното използване от енергийните предприятия на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти. Казано по просто, да има местни такси за преминаване на каквато и да е било инфраструктура (в тези сектори) през имоти общинска собственост. Промени, които са от огромно значение за местните власти и за всички компании в сферата на енергетиката и електронните съобщения. Официалните мотиви са, че „общините не ползват тези услуги безвъзмездно, а в същото време са задължени да предоставят безвъзмездни права на доставчиците на тези услуги, което ги лишава от приходи в общинските бюджети”.

Чуха се много мнения, както по принцип за процеса на децентрализация, така и за конкретни проблеми при взаимоотношенията на местна власт и енергийни компании. Община Гълъбово бе многократно спомената, като според някои изказвания ефектът от тези промени за общината биха били от порядъка на 50 мил. лв. от такси. Така или иначе, законопроектът бе гласуван, но комисията остана резервирана към преходните разпоредби и те най-вероятно ще претърпят промени по пътя си към пленарна зала. 

За пореден път направи лошо впечатление, че подобни значителни промени бях разглеждани без достатъчно знание – нямаше становища от съответните ведомства (например Министерство на икономиката) и нямаше никаква яснота какъв би бил фискалният ефект за общините от промените – бяха подхвърляни случайни числа от различни общини (като това с Гълъбово). Ефектът за бизнеса от евентуалните такси също остана неясен.

Същото беше положението и на заседанието на правната комисия в четвъртък. Без сметки или достатъчно добре защитени мотиви, Татарски обясни на юристите промените в закона. Още една тема, която беше обсъдена там е предложението отдаването на общинските имоти под наем да е за срок от 10 години, вместо досегашните 5. Според някои народни представители това може да увеличи злоупотребите при управлението на имуществото, а Юлиана Колева от ГЕРБ забеляза, че в новия законопроект се позволява и наемането за 10 г. на обекти, които подлежат на концесия. Все пак вносителите обещаха да преразгледат тази част.    

Вече на няколко различни заседания на комисиите се стига до въпроси на общините и въобще до процеса на децентрализация. Вижда се теоретичната подкрепа на депутатите за все повече правомощия на общините, но също така се откроява и някаква резервираност към местните власти – по много конкретни въпроси се изказват опасения, че някой не съвсем адекватен кмет или общински съвет ще направи някакъв гаф и примерно ще изгони големи инвеститори. Това недоверие на законодателя към местната власт донякъде обяснява мудния процес на децентрализация в страната.

 

Този коментар е осъществен благодарение на щедрата подкрепа на американския народ чрез United States Agency for International Development (USAID). Съдържанието е отговорност на авторите и не ангажира позицията на USAID или на правителството на САЩ.

Коментарът е осъществен и благодарение на German Marshall Fund на САЩ (GMF), но съдържанието не ангажира позицията на GMF или на Balkan Trust for Democracy.

Настоящият коментар е част от проект “Securing citizens’ inclusion in public governance through increasing NGO capacity and strengthening consultation process”.


Свързани публикации.