Ще се превърне ли България в полицейска държава

През седмицата от Пътна полиция предложиха КАТ да глобява според месечнотовъзнаграждение на шофьорите. Предлага се наказанието за превишена скоростда бъде от 20 до 30% от работната заплата. При употреба на алкохол над допустимитенорми се предвижда глоба в размер на половината от работната заплата. ОтКАТ смятат да проверяват в базата данни на НОИ какво е месечното възнаграждениена гражданите.
Отново тази седмица студенти поискаха във всяко общежитие да живее по единполицай или студент от академията на МВР по време на конференцията – “Малкатапрестъпност на местно ниво”. Бойко Борисов приветства идеята и заяви – “щенаправя всичко, което е по силите ми, за да осигуря полицейско присъствиев общежитията”.

Сигурен ефект от евентуалното обвързване на глобите с получаваните заплатиот шофьорите е нарастването на корупцията сред пътните полицаи. Според сегашнотозаконодателство при превишаване на разрешената скорост с над 50 км/ч, глобатае 70 лв. (наскоро беше увеличена от 50 лв.). С нарастването на санкциятасе засилват стимулите и в двете страни (полицаи и шофьори) за постиганена “споразумение извън закона”. Освен това полицаите ще разполагат с данниза заплатите на всички шофьори, което може да се използва за недобросъвестницели. Например е възможно изтичане на информация към криминално проявенилица, които да избират обектите на престъпни действия според получаваниядоход от гражданите.
При това положение гражданите, които добросъвестно декларират своите доходище бъдат подложени на по-високи санкции в сравнение с тези, които опериратв “сенчестата икономика”. Тоест тези, които се водят “безработни” или получаватминималната работна заплата ще подлежат на най-ниските наказания. Също така,декларирането на дохода ще създава все по-големи рискове гражданите да станатжертва на криминални престъпления. Това ще създаде допълнителни стимулиза гражданите да не декларират своите доходи, за да си спестят различнирискове и неприятности. Следователно можем да направим извода, че въвежданетона подобна мярка е твърде вероятно да доведе до едновременното нарастванена корупцията и сенчестата икономика.

Дали ако във всяко общежитие или защо не във всеки блок или всяка колабъде изпратен по един полицай ще се постигне повече сигурност? Подобен подходразглежда гражданите като потенциални престъпници, което обяснява поставянетоим под постоянен полицейски надзор. Единственият сигурен ефект ще бъде нарастванетона бюрокрацията, но това по никакъв начин не означава повече сигурност испокойствие за гражданите.

Преди няколко седмици имаше коментари в медиите за въвеждането на новилични документи с микро-чип, така че органите на реда да могат от разстояниеда имат пълна информация за преминаващите през определена точка граждани.В комбинация с достъпа до базата данни на НОИ, полицаите ще имат възможностза селективни проверки като например – в понеделник се проверяват само лекарис месечен доход над 350 лв.

Престъпността и заплахите от тероризъм не трябва да се използват като претекстза ограничаване свободата на гражданите. Мерките трябва да бъдат насоченисрещу нарушителите на закона, а не срещу всички граждани, защото някои оттях може евентуално да наруши закона. В много случаи в България когато даденасистема не работи (било то здравна каса, образование или полиция) се смята,че за да се реши проблемът трябва да се налеят още много пари и да се наематнови и нови служители. В общия случай обаче, качеството на публичната услугазависи повече от квалификацията, отколкото от числеността на държавнитеслужители. Полицията и в момента разполага с редица инструменти за борбас престъпността, така че е логично първо да се помисли за подобряване работатав рамките на съществуващите правомощия преди да се търси разширяването им.