Ще ограничим харченето… От понеделник, няма шега!*

Покрай вота на доверие отново се заговори за бюджетната дисциплина в България. Няколко предложения на финансовия министър Симеон Дянков веднага привлякоха внимание.

– Ограничение за бюджетен дефицит

Прекрасно предложение, което винаги ще бъде подкрепяно от разумно мислещите хора. Наличието на висок бюджетен дефицит тепърва ще се превръща в огромен проблем за повечето европейски страни. И вече се виждат конкретни мерки, които страни като Ирландия, Гърция, Испания предприемат под натиск, за да избегнат дългосрочна рецесия.

Преди да коментираме, нека припомним каква по закон е ситуацията у нас: всяко правителство предлага основните бюджетни параметри в края на годината, депутатите ги гласуват и бюджетът се изпълнява. През 2010 г. се случи друго, въпреки че параметрите бяха записани в един от „най-висшите” закони след конституцията – в средата на 2010 г. имаше актуализация, с която се вдигнаха разходите на държавата и забележете – повиши се очакваният бюджетен дефицит за 2010 г.

От тази гледна точка проблемите с идеята на правителството са три:

1. Принципно, да предлагаш ограничение за бюджетен дефицит, значи, че нямаш намерение да балансираш държавния бюджет и искаш да ограничиш харченето до определени нива. Плановете на настоящия кабинет са за бюджетен дефицит до края намандата.

2. Предложението за ограничение на дефицита означава, че то ще бъде записано в определен закон.

В България за съжаление законите невинаги се спазват или ако пречат, често се променят скорострелно – това е практика, която въобще не е чужда на сегашното мнозинство. С други думи, гаранцията за ограничаване на бюджетния дефицит, когато е записана в закон, е по-голяма от нула, но далеч не гарантира нейното спазване. Затова единственият вариант за реална гаранция за спазване на правилото е записване в конституцията.

3. Идеята за ограничението би имала стойност само ако с представянето й се посочи и конкретен размер. Иначе все едно да кажеш, че спираш цигарите, но да не кажеш откога.

Всъщност дебатът дали въобще да има дефицит и ако да – за размера и възможните причини за натрупването му, е истинският дебат, който трябва да се случи.

– Референдум за преките данъци

Най-краткото определение на тази идея е кьорфишек – как точно на правителството му хрумна точно сега да предлага подобни идеи, при положение че проектът за изборен кодекс е подложен на унищожителни критики от гражданското общество, е загадка. Или не. Дори и да приемем най-доброто намерение зад идеята, а именно запазване на плоския данък – безспорно едно от най-добрите решения за България от началото на прехода, то подходът и времето за това са възможно най-неудачни. Правителството има огромен проблем да обясни на разбираем език елементарни мерки, които предприема в правенето на реформи, а си мисли, че може да представи ползите от ниските данъци, че да бъдат подкрепени и запазени на евентуален референдум.

Странна е и логиката подобно предложение да се прави по време на вот, който е провокиран от тоталната неспособност на управляващите да внесат яснота за подслушванията. Заиграването и политизирането с работещи политики, каквато е тази на ниски и еднакви за всички преки данъци, е нелогично, най-малкото защото застрашава самата политика. А управляващите застават твърдо зад плоския данък.

– Ограничение на преразпределението на държавата

Десетки изследвания доказват, че по-малката намеса на държавата означава по-висок икономически растеж. Това важи с особена сила за страни като България, в които държавата е все още силно неефективна и работата на администрацията струва два пъти повече спрямо получените услуги в сравнение с богатите страни. Затова ограничаването на намесата на държавата е напълно логично и то ще остави повече свобода за хората и бизнеса.

В България преразпределението на изработеното в икономиката намалява в последните 2-3 г. до към 35% през 2010 г., но само малка част от това намаление е в резултат на мерки на управляващите. Кризата бе основната причина – нямаше работа, данъчните приходи намаляха и администрацията нямаше възможност за увеличение на харченето.

И понеже финансовият министър каза „Знам какъв ще е процентът, но ще го кажа след седмица“, то нека посочим какво показват нашите анализи. Още през септември 2009 г. Институтът за пазарна икономика изчисли, че за постигане на максимален икономически растеж намесата на държавата в България трябва да се ограничи до 25% от БВП.

Прегледът на данните за 28 страни за периода 1970-2007 г. показва, че държавният сектор може да бъде или твърде голям, или твърде малък.

Има правителства, които не успяват да защитят в достатъчна степен хората и тяхната собственост и да осигурят върховенство на закона. На другия полюс – раздут публичен сектор, който води до неефективно разпределение на ресурсите.

В България има възможно най-лошата комбинация от двете – голяма намеса на държавата и невъзможност за гарантиране и защита на хората и бизнеса. Затова е необходимо намаление на намесата и по-ефективна държава.

Малката, но ефективна държава не изтласква частните инвестиции чрез високи правителствени инвестиции и програми, а напротив – привлича инвестиции. Всички си спомняме как икономиката и доходите растат в такава ситуация.

 

*Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа” на 20 януари 2011 година.


Свързани публикации.