Ще финансираме образованието според качеството, ама друг път

Проектобюджетът дойде заедно с дългоочакваната реформа на модела на финансиране на предучилищното и училищното образование. Изменението на формулата на за формиране на делегираните бюджети на училищата отговаря на представените преди няколко седмици предложения. Новата информация, с която разполагаме, са конкретните размери на новите разходни стандарти за паралелка и училище, включени в проект за решение на Министерски съвет за тяхното определяне, които позволяват да се направи конкретна оценка на новия модел и въздействието му върху различните типове училища.

Колко ще получават училищата?

Накратко, целта на новия модел е приоритетно да се увеличи финансирането на малките училища в малките общини и увеличението на заплатите на учителите. Това се постига с допълването на разходните стандарти за ученик с такива, които вземат предвид броя паралелки в отделните училища и самото училище. Според проекта за решение за определяне на стандартите (което все още не е влязло в сила, но няма изгледи да се промени, предвид изтеклия период за обсъждане), всяко едно училище ще получава по 33 хиляди лева, а за всяка паралелка се отпускат по 6992 лева. Базовият стандарт за ученик пък ще е 1370 лева, като диференциацията по размер на общината, която досега беше основният метод за приоритетно финансиране, се запазва, но във вид на множител за основния стандарт – между 0,01 и 0,12 (с други думи, стандартът за ученик варира между 1370 и 1534 лева). Разлика има и в разпределението между групите общини – вместо досегашните седем е добавена и нова, осма група. Освен това вече се взема предвид близостта до границата; приоритетни за финансиране са и училищата, разположени в  Северозападен район, Родопската област или Странджа-Сакар.

Какво обаче означават новите стандарти на практика за формирането на училищните бюджети? За да оценим ефекта им, ще изчислим бюджетите на три средностатистически училища[1] – от малка, средна и голяма община, както по прилаганата до настоящата учебна година формула (с приетия през 2016 размер на разходните стандарти), така и по новата. За улеснение допускаме, че училищата не получават допълнителна помощ от общините си, както и че на общинско ниво не се преразпределят средства към приоритетни училища. Таблицата по-долу обобщава резултатите в двата сценария:

Таблица 1: Разлики между двата модела на разходни стандарти 

Източник: Собствени изчисления, проект за решение на МС за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2018 г.

Примерното формиране на бюджетите ясно откроява резултата от прилагането на новите разходни стандарти. Въпреки заявения от Министерство на образованието приоритет върху малките училища в малки общини, финансирането и на трите училища нараства доста равномерно – с по 23% за училищата в голямата и средната община и с 21% за това в малката. Тази разлика най-вероятно е продукт на употребата на средностатистически, а не на реални училища. При реално разпределение на бюджета за образование такава разлика най-вероятно няма да има, тъй като формулите видимо целят равномерен ръст на финансирането. Трябва да се има предвид, обаче, че ръстът на ученик не е един и същ – според новопредложените стандарти, голямото училище получава 326 лева повече на ученик, средното – 337 , а малкото – 364. С други думи, заявеният фокус върху подобряването на финансовото състояние на малките училища ще бъде постигнат в абсолютно измерение, поне до известна степен.

Сред важните нови мерки са и отпускането на допълните средства за професионалните училища, които обучават в направления, в които се очаква да има дефицити на пазара на труда в бъдеще, както и за училища със съсредоточаване на ученици от уязвими групи. Видно е, че налице е воля за съобразяване на образователната система с реалностите извън нея и с потребностите, на които следва да отговаря.

Количество, а не качество

Само по себе си, разпределението по новите формули обаче не внася особени различия със сегашнния модел. От по-голямо значение е неговата обосновка – на няколко места, особено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, се посочва, че целта на реформата в модела е обвързването на финансирането с качеството на образование и осигуряването на по-добър достъп до качествено образование.

Новото финансиране обаче няма нищо общо с качеството – връзката е по-скоро обратна, тъй като въвеждането на новите разходни стандарти дава леко преимущество на малките училища в малки общини, където досега системно се постигат по-слаби резултати. Възможно обяснение за това е обещаното въвеждане на модел, обвързан с „качеството на образователния процес“. Този модел, обаче може и да се забави още няколко години, доколкото заявката е той да бъде изработен до края на мандата.

Във всички случаи за пореден път въвеждането на оценка на резултатите от образователния процес вместо броене на участващите в него единици се отлага. По тази причина е и прекалено рано да се дава еднозначна оценка на мерките по промяна на модела. На този етап обаче реформите по-скоро изглеждат като опит за „отмятане” на поето обещание, без то реално да бъде изпълнено.

[1]  Средният брой ученици и паралелки в училищата в отделните групи общини са аналогични с тези в ИПИ (2017), Финансиране на училищата: Ефекти върху бюджетирането, заплатите и качеството на образование, https://ime.bg/bg/articles/novo-izsledvane-na-ipi-finansirane-na-uilishtata/