Рязкото увеличение при разходите за земеделие има съмнителен ефект

Разходите за функция „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“ се увеличават с повече от 1 млрд. лв. за периода 2008-2015 г. и от 521,8 млн. лева през 2007 г. нарастват до 1,572 млрд. лв. през 2015 г., което представлява троен ръст. Както се вижда от следващата таблица, основната причина за това е присъединяването на България към Европейския съюз и стартирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Таблица: Разходи за функция „Селско стопанство, горско стопанство, лов и риболов“, млн. лв.

Източник: Министерство на финансите

Плащанията по ПРСР започват през 2008 г., като тогава те възлизат на малко над 1 млн. лв., но през следващите няколко години те устойчиво растат, като най-значима е промяната през 2015 г. Тогава по тази функция са изразходени повече от два пъти повече пари спрямо предходната – над 870 млн. лв., като очевидно причина за това е бил краят на периода на програмата и последната възможност за усвояване на заложените средства.

Програмата се състои от 13 мерки, по-важните от които са:

• модернизиране и преструктуриране на земеделските стопанства,
• залесяването на земеделски земи,
• създаване на микро предприятия,
• насърчаване на туристически дейности,
• основни услуги за населението и икономиката на селските райони.

При изпълнението на последните две мерки на програмата обаче на преден план се открояват редица скандални случаи, дължащи се на по-общите критерии за избор на проект и на ширещата се корупция в местни и държавни структури. Например, по мерките за „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” и за „Разнообразяване към неземеделски дейности” има десетки проекти за закупуване на  луксозни яхти, джипове и дори хеликоптери. Всичко това се случва без оценки за ефективност и въобще смисъл на тези проекти, а в много случаи дори противоречи на ограниченията на самата програма (например тук, тук и тук).

Освен при Програмата за развитие на селските райони значително увеличение на разходите се наблюдава и при националните доплащания и съфинансиране към директните плащания за земеделски производители. Въпреки че увеличението при тези разходи е по-скромно в сравнение с ПРСР, те се удвояват в разглеждания период. Наблюдава се сериозен спад при тези плащания през 2013 г., което най-вероятно се дължи на политическата криза и обществените протести през същата година, които влияят силно негативно на събираемостта на приходите в бюджета.

Таблица: Структура на националните доплащания, млн. лв.

*В докладите за изпълнението на бюджета често липсва информация за доплащанията за животни и за площ

Източник: Доклади за изпълнението на бюджета в периода 2007-2015 г.

Безспорно най-дискусионните доплащания измежду трите са тези за тютюн. Причина за това е, политиката на Европейския съюз да не подкрепя производството и употребата на тютюн и респективно – да не осигурява субсидии. Въпреки това, при присъединяването на България към ЕС правителството успява да се пребори за преходен период от три години, извеждайки като довод липсата на алтернатива на работещите в този сектор в определени региони на страната. След изтичането на отсрочката през 2010 г. обаче правителството решава, че ще замени европейските субсидии с национално доплащане, което не е обвързано с количеството произведен тютюн. Бенефициентите на вече държавните субсидии са тютюнопроизводители, които са извършвали такава дейност в периода 2007-2009 г., а целта на помощите е позната – преориентиране към алтернативни земеделски култури.

Въпреки добрите намерения политиката за подпомагане на тютюнопроизводители не може да се похвали с каквато и да било ефективност. След изтичане на преходния период субсидиите се увеличават през 2010 г., последвано от рязък спад заради политиката на свиване на бюджетния дефицит. Още през 2012 г. обаче те отново започват да се увеличават и през 2014-2015 г. вече се доближават до нивата си от преходния период.

Трудно е да се оцени ефективността на тези субсидии, тъй като се изчисляват въз основа на това дали даден производител е извършвал дейност в периода 2007-2009 г., а не на база на произведена продукция. По този начин се създава схема в която около 10-15% от квотите са „кухи“ – производители, които е възможно да са намалили производството или да са го преустановили изобщо. Освен това, въпреки че този подход изключва субсидиране на нови производители, той не стимулира вече съществуващите такива да се ориентират към друга дейност. Всичко това прави очевиден един от основните недостатъци на тази програма за подпомагане – от земеделска тя се е превърнала в чисто социална и образец за непрозрачно и безконтролно харчене на държавни пари. При това и с увеличаващи се с всяка година разходи.