Рубрика:Анализ на ползи и разходи от политиката

В тази рубрика институтът ще публикува както свои, така и външни анализина въздействията на политиката и законодателство. Материалите ще натрупватсъдържанието на отделния бюлетин на ИПИ Анализ на ползи и разходи, койтоизлиза от ноември 2004 г. (виж: http://www.ime-bg.org/bg/ria2005.htm).Този бюлетин, заедно с необходимата навигация, пояснения, връзки, курсове,методология и проекти за нормативна уредба в края на този месец ще залегнатв основата на една нова страница в Интернет – Оценка на въздействието наполитиката и регламентите, която ще има два варианта – на български и наанглийски (www.ria-studies.net).

Страницата се изгражда по идея на Красен Станчев и ще обединява натрупанитеанализи и образователни материали на Центъра Илиев на Американския университетв България и Института за публична администрация и европейска интеграция,а също и на други организации от България и странство. Замисълът е да предоставимна българската администрация, българските неправителствени и делови организациии българското гражданство платформа за самообучение и ориентация в сложнатапроблематика на анализа на ефектите от политиката, законодателството и стопанскитеи обществени проекти.

Онези, които искат да допринесат за това начинание с материали и анализи,с идеи и съвети или с финансовата си и морална подкрепа, могат да се обръщаткъм Красен Станчев ([email protected])и Мартин Димитров ([email protected]).

Оценка на въздействието на някои директиви на ЕС върху българскатаикономика (част първа*)
Борислав Георгиев, главен директор в Българската стопанска камара

Увод на редактора
Анализът на Борислав Георгиев е добър образец за онова, какво и как трябвада правят правителството и организациите на деловите среди, особено гилдиите,когато в рамките на хармонизацията на вътрешното законодателство с тована Европейския съюз се възприемат правила, предполагащи разходи за фирмии граждани в България. [КС]

Предистория

Анализът на ползите и разходите (АПР) или Regulatory Impact Assessment(RIA) е тема, свързана с оптимизирането приеманите и прилагани законовии подзаконови актове. Оптимизирането на тези актове се извършва както отгледна точка на разходите за приложение от страна на бюджета и администрацията,така и от гледна точка на цената, която фирмите заплащат за добросъвестнотоспазване. Извършването на анализи и оптимизирането на тези разходи могатда позволяват да се подобри значително конкурентноспособността на българскатаикономика.

Първите стъпки за такова оптимизиране се правят в края на 80-те и началотона 90-те години на миналия век, по силата на членството на България в Икономическатакомисия за Европа (ИКЕ) на ООН. Става дума за дейността по улесняванетона търговията в рамките на Работна група 4 (РГ.4/ИКЕ/ООН). Експерти на Министерствотона външната търговия участват в процеса на унифициране на документите, опростяванена процедурите и електронния обмен на данни в световната търговия. Там специалистиот целия свят, представители както на изпълнителната власт, така и на деловитесреди анализират прилагането мерките на законния административен контролпо начин незатрудняващ законната търговия и добросъвестните фирми. Тазиработна група бе преобразувана през 1997 г. в UN/CEFACT. Част от създаденитеот нея 33 препоръки стават световни, европейски и български стандарти. Такиваса например БДС/ ИСО 6422 за Формуляра образец на ООН за търговските документи,на базата на който е създаден Единният административен документ (ЕАД) –митническата декларация на ЕС, кодовете на държавите и валутите, които сеприлагат в тези документи; стандартът за електронен обмен на данни UN/EDIFACT- ИСО 9735, който с развитието на технологиите практически се заменя с ИСО15000 от 2004 г. на базата на eb XML. В ООН в Женева се осъзнава, че административнотоуправление има своята цена. Ефективното държавно управление и икономическоразвитие изискват постоянно оптимизиране на тази цена. Спазването на определенистандарти и препоръки повишава ефективността.

ЕС през 2000 година в Лисабон прие Лисабонската стратегия за изгражданена конкурентноспособна и устойчива европейска икономика в периода 2000 –2010 г. Съпътстващите анализи и доклади на Европейската комисия (ЕК), включителнопоследният такъв от ноември 2004 г. за изпълнението на тази стратегия потвърждаваизоставането на европейската администрация в сравнение с администрациитена други световни икономически лидери. Една от същинските особености е свързанас АПР на приеманите актове. Отделни страни членки на ЕС имат специализираниметодики и звена в държавната администрация за осъществяване на АПР. Експертнагрупа към ЕК, през 2003 – 2004 разработва ръководни правила за ЕС. Тозипроцес продължава. Последните години, поради активния процес на евроинтеграциятази тема започна да получава по-голяма гражданственост и в България.

Изискванията към безопасността на хората, животните, околната среда саопределени в директивите на ЕС за обща безопасност, стария и новия подход.Те се явяват също така и нетарифни мерки на търговската политика. В рамкитена Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – Парижима разработени оценки на стойността на нетарифните мерки като дял от износаи вноса и обикновено те са около 10 %. Разбира се мерките, свързани с изискваниятаза безопасност на всички директиви са една пета част от тези разходи или2 % от износа/ вноса на стоки. Цената на спазването/ нарушаването на правилатасе плаща от потребителите и производителите, като прилагането на меркитеса и пазар за други структури.

Общата оценка на пазара на нетарифни мерки в България в милиона щ.д. завсички директиви на ЕС е представена в следваща таблица:

Средногодишно за последните 4 години разходите свързани със сертификацияпо изискванията за безопасност при износа са 140 млн. щ.д. и 199 млн.щ.д.при вноса и надзора на българския пазар. Безспорната икономическа значимостна тези цифри придава важно икономическо измерение на съответните законовии подзаконови актове.

Методология

В рамките на сътрудничеството с испанския консултант АЕНОР на Държавнатаагенция по метрология и технически надзор, в Българската стопанска камара(БСК) извърши през 2003 г. проучване, свързано с българските наредби, съответстващина газовата, ниско волтовата и машинната директиви на ЕС.

Първоначално ние потърсихме използуван от други държави подход или методология,за да подредим информацията в изследването за всеки продукт. Не успяхмеда намерим такова готово решение. Обсъдихме с експертите на АЕНОР – Испанияи ДАМТН, както и с наши партньори достъпните данни и възможности. Те същоне успяха да дадат положителен отговор. В края на предварителното проучванение намерихме само едно сравнително близко изследване на Центъра за Европейскиполитически изследвания (CEPS) – Brussels от 1998 – “Technical Barriersto Trade in the EU: Importance for Accession Countries”, което потвърдиверността на нашия подход.

Бихме желали да споменем основните предизвикателства, с които се сблъскахме:

1. Различен начин и структура на описване на продуктите, предмет на всичкидирективи от новия подход на ЕС (пренесен в българските наредби) и възможнитеи достъпни статистическите данни от основните източници в България – Националниястатистически институт (НСИ), Агенция Митници (АМ) и базите данни на Българскатастопанска камара (БСК);

2. Проблем с поверителността на част от конкретни данни. Така напримерсъответствието между продукт, предмет на контрол; страна производител ибългарска фирма-вносител може да бъде направено само на база професионаленекспертен опит и лични познания. Ограниченото време и финансови ресурсиза проучванията в рамките на проекта, както и ненадеждността на част отинформацията в България доведе до комбиниране на достъпните данни от различниизточници с експертизата на различни специалисти за да получим цялостнаи използваема картина.

За изследването разработихме наш алгоритъм, основан на няколко последователнистъпки.

На първо място, е “превеждането-тарифирането“ на текстово описаните контролиранипродукти с митнически тарифни кодове съгласно Комбинираната номенклатурана митническата тарифа на България и ЕС. “Тарифирахме” продуктовите групис митнически позиции – 4 цифри от световната номенклатура – Хармонизиранатасистема за кодиране и описание на стоките (ХС), подпозиции – 6 цифри, акогато бе възможно – в 8 цифри от комбинираната номенклатура на митническататарифа на ЕС. Така стана възможно да получаваме еднообразни данни за вносаи износа по стойност в щ.д., направление на вноса и износа и български граниченмитнически пункт.

Допълнително преобразувахме тези митнически кодове в продуктовата номенклатураПРОДКОМ на НСИ за да получим данните за националното производство и продажбина българския пазар и един общ брой и списък на българските фирми.

Списъкът на фирмите беше допълнително преработен на база данните на БСКза 25 000 активни български предприятия. Тези данни позволиха след експортнаоценка ясно да посочим водещите производители, вносители и износители.

Тези трансформации ни позволяват да добием представителни данни без дасе фокусираме върху всеки един продукт по отделно. По-детайлен подход нее възможен поради принципните различия в описанията на стоките, използванив езика на наредбите/ директивите, и описанията за митнически и статистическицели. Затова ние обединихме стоките и проучвахме 14 продуктови групи, катокрайните резултати позволят цялостна оценка и планиране на следващите дейностипо надзор на българския пазар и ОПР.

Използувахме също така и специализираната агенция САПИ ООД, която има клоновепо цялата страна за да получим допълнителни – социологически данни от търговскатамрежа за продажбите на продуктите в България. Те анкетираха в 28 града снаселение повече от 20 000 жители. Обработиха информацията и резултатитеса представени в таблици с отговорите в проценти на 3 групи въпроси – 1Наличие на СЕ маркировка? 2. Наличие на документи за стоките в магазините,които да позволят да се достигне до първия вносител или производителя? и3. Съотношение на произведените в България / вносни продукти в магазините?

Изследването покрива 65 % от българската търговска мрежа и 78 % от стойносттана продажбите на дребно за нисковолтовите продукти и 90 % за газовите продукти.Тази представителност на резултатите е практически равностойна на пълнои подробно изследване според социологическите изследвания. Поради недостигна средства и време такова проучване за машиностроителните изделия не бешенаправено.

––––––-

* Продължението – в следващия брой.