Резултатите за бизнеса една година след изборите

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Донякъде оправдано, годишнината от парламентарните избори се занимаваше с личността на премиера, обещанията и неговата партия. Равносметката за бизнеса засега не е направена. Всъщност работата на кабинета заедно с Парламента е онова, което би следвало да подлежи на оценка.

Тази работа започна с обявяването на намеренията на правителството от г-н Сакскобурготски през третата седмица на август м.г. (виж брой 37 от 2001 г.) Парламентът се включи сравнително късно, едва през октомври и то с вероятно най-бавния темп на конституиране на законодателно събрание от 1990 г. насам.

Оценката на работа на правителството и парламента все пак може да бъде направена в следните няколко области.

Обща макроикономическа среда

Както неведнъж е ставало дума, нито това, нито предишното правителство (след юли 1997 г. и особено след подписването на тригодишното споразумение с МВФ) нямат особени заслуги за общо взето добрите параметри на тази среда. Ако се припише стойност на обещанията – не от преди изборите, а от август 2001 г. – бюджетният дефицит вероятно би бил над 4% от БВП. От т.нар. обща стабилност не би имало и помен. Вероятно сега щеше да се разисква промяна в системата на валутния съвет (т.е. на фиксиран валутен курс и нефинансиране на държавния сектор и търговските банки от централната банка). Гражданството щеше да се чуди как да си изтегли парите от банките. В крайна сметка изглежда доста добре, че правителството и народните представители не изпълниха обещанията си. МВФ се оказа по-добър защитник от тях на дългосрочните интереси на бизнеса и избирателите. Заслугата на кабинета е най-вече в това, че се съгласи с МВФ.

Друга значителна роля на новото мнозинство за макроикономиката на страната няма. То не е виновно за нагаждането на фиксираните цени, на което фактически се дължи инфлацията през т.г. Това бе и е работа, свързана със съкращаването на субсидиите, която не бе свършена навреме от предшествениците.

Управлението на дълга започна добре с емисията на еврооблигации през ноември 2001 година. Доколкото е възможно да се прецени, сделката по преобръщането на дълга засега има по-скоро неутрален, а в дългосрочен аспект – по-скоро негативен ефект. (Два от параметрите на нейното планиране – Лондонският междубанков лихвен процент и курсът на щатския долар спрямо еврото – имат обратно на предвижданото в началото на годината поведение.) „Вътрешният“ дълг, особено този на общините, на НОИ и държавните предприятия едно спрямо друго и към фиска засега не е заслужил вишестоящото внимание на кабинета. Тази оценка може да бъде оспорена. Засега идеята на кабинета изглежда е да не смята този дълг за държавен и да прави активна замяна на активи между държавни предприятия, за да изглеждат по-добре техните отчети. А това все пак е от съществено значение.

Отслабването на износа и намалелите чуждестранни инвестиции могат да се смятат за параметри, които не са зависили от работата на правителството.

Отраслови политики

С изключение на дребни преференции в една или друга област данъчната политика запазва неутралитет. Общата насока, заложена от 1998 г. насам, към „оплоскостяване“ на данъчното облагане в общи линии се запазва. Прехвърлянето на активи от едни на други държавни предприятия и активизмът на кабинета в тази област будят основателното подозрение, че намаляването на корпоративното облагане би могло да е доста по-решително, до 10% за всички фирми без това да се отрази на проходите в бюджета.

Интересно нововъведение на кабинета е идеята за таблица на ранговете в пенсионното осигуряване, която вероятно трябва да се разгледа като вид микро-отраслова политика. Засега е ясно, че ако тази таблица бъде приложена, тя ще отнеме около 3,5% от разполагаемия доход, част, която би могла да отиде за инвестиционни или потребителски цели.

Този раздел от политиката на правителството е доста преплетен с макроикономическата стабилност. Между обещанията за нейното поддържане и активизма в отрасловите политики има дълбоко противоречие. То засега почти не се забелязва от наблюдателите на стопанската ситуация в страната, деловите кръгове искат да извлекат полза от него, а пресата нехае. Буди тревога обстоятелството, че на правителството и неговия председател, изглежда, също не им пука.

Нововъведение на правителството е, че обяви пет „приоритетни“ отрасъла. Ако се сумира дела на енергетиката, селското стопанство, туризма, високите и информационните технологии и транспорта и комуникациите, ще получите почти цялата икономика. Приоритет се оказва всичко. Следователно приоритет е нищо. Това кара деловите кръгове да притискат, кой както може, администрацията. Рано или късно неутралитетът на данъчната политика и другите подобни (квази-данъчни) политики ще бъде нарушен.

Отношение на администрацията към бизнеса

От казаното дотук следва, че администрацията няма да издържи на натиска, който тя сама вдъхновява. Тъй като приоритет не може да бъде всичко в един момент ще бъде най-добре да се приеме списък на фирмите и хората, които ще бъдат облагодетелствани. Това естествено не може да стане по инициатива на кабинета, не е прилично.

Засега правителството се опитва да покаже загриженост за улесняване на административната среда за водене на бизнес. Това е едно от изискванията на Световната банка то да получи заем от 450 милиона щатски долара. Създадената през февруари т.г. междуминистерска група, състави по въпроса списък на административните режими по предварителен контрол върху стопанската дейност. Планът е да бъдат облекчени около една трета от режимите, които бяха преброени. В същото време само сега подготвяните за приемане до края на година законопроекти ще въведат нови такива режими, равни на около една трета от онова, което ще бъде облекчено. С това темпо след три години деловата атмосфера в страната ще бъде върната на изходно положение. Това е ясно преди да е започнало движението по-нататък от самото отправно състояние.

Друго изискване за споменатия заем е въвеждането на процедури по предварителния анализ на въздействието на нормативните актове. Засега правителството не разглежда такива нововъведения, макар да разполага с няколко чернови варианта, включително чернови вариант на тези процедури като част от предполагаем нов закон за нормативните актове. За успех в тази насока кабинетът отчита Съвета за стопански растеж към вицепремиера и министър на икономиката. Засега този съвет не е свършил нищо забележително и е вероятно занапред да служи само като параван за онова, което се прави или не се прави.

Както неведнъж сме подчертавали, бизнесът ще има разумно сътрудничество с правителството, само ако гражданството изобщо, т.е. всеки гражданин поотделно, има достъп до намеренията на кабинета за политиката в стопанската област. Като успех в тази насока някои министри сочат идеята за т.нар. електронно правителство, „и-говърнмънт“, казано по нашенски. Учудващо е, че дори специалистите обсъждат засега компютрите и софтуера на администрацията, но не и това за какво тя ще го използва, какво ще казва и как ще улесни сделките и подобри услугите, които тя ще предлага.

Права на частна собственост

Известни стъпки към по-добра защита на правата на частната собственост, правата на кредиторите и изпълнението на договорите се съдържат в подготвяните промени в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс. Тези предложения не са от вчера. Доколкото техният смисъл е известен на Световната банка поне от 1999 г. насам, те също са част от предварителните условия за получаването на големия заем.

Действителната защита на тези права остава под въпрос. Частни и държавни фирми не плащат на БДЖ, на НЕК и пристанищата. Администрацията обаче гони най-вече домакинствата.

Прозрачността на новите правила в приватизацията е добра като замисъл, но условията на сделки като тези за Булгартабак и БТК показват, че намеренията са да се задържи контрола от страна на държавата.

Най-значителното нарушаване на правата на частна собственост е намерението да се ограничи свободата на разполагане с дохода през „усъвършенстването“ на вноските в НОИ. То ще засегне възможно най-голямата част от фирмите в страната.

Някои знаменити проекти на правителството като „възстановяването“ на АЕЦ Белене, активното управление на държавния сектор и дългът най-вероятно ще прехвърлят дълг върху плещите на бъдещи поколения.

Някои изводи

Списъкът на свършеното и несвършеното може да бъде продължен.

Ако се опитаме да оценим развитията в разгледаните сфери на стопанска политика според трихотомията „отрицателно-неутрално-положително“ въздействие върху бизнеса, равносметката ще е следната. С известна толерантност може да се каже, че развитията в общата макроикономическа среда са неутрални. Във всички останали области те са по-скоро отрицателни. Следователно общата равносметка е по-скоро отрицателна.

Отношението на бизнеса засега е близко до непукизъм. Обяснението е, че т.нар. отраслови политики все още оставят място за надежда да печелиш за чужда сметка през политиката на правителството. Доколкото в това стечение на обстоятелствата няма принципна разлика от положението при други правителства, опозицията не може да изнамери алтернатива или, ако разполага с такава, засега се съмнява, че гражданството ще й повярва и затова за момента се въздържа от всестранна критика. Инвестициите (включително чуждестранните) са вероятно най-точни барометър. Техният темп намалява.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.