Рейтинг на активната прозрачност
В последните години се води интензивна дискусия относно прозрачността при използване на ресурсите в публичния сектор. Вече е публикуван и първият рейтинг за активна прозрачност, на Фондация Програма Достъп до Информация, оценяващ интернет страниците на административните структури на изпълнителната власт. На базата на 40 индикатора са оценени 474 страници на 489 административни структури на централно, териториално и местно ниво.
Разглеждайки някои от резултатите по индикатори на агрегирано ниво (виж Табл. 1-3) се забелязва, че значителна част от изследваните публични учреждения не отговарят на основни изисквания според Закона за достъп до обществена информация[1] и други нормативни актове за публикуване на информация в интернет.
Източник: избрани индикатори от Рейтинг на активната прозрачност 2012, Фондация Програма Достъп до Информация
Лошите резултати във всички раздели са силен аргумент, че е необходима по-голяма воля за прозрачност както от централните институции, така и от местните. Обособена секция за специален достъп до информация имат само 47,5% от сайтовете, камо ли да се търси пряка отговорност от конкретен служител за изпълнението на заявление. В раздела „Публикации в интернет на основата на други задължения” според всички критерии има нищожен брой „изрядни”.
Пресмятайки средната оценка (24,08 т. при максимални 60,5 т.) за всички включени в изследването институции си даваме сметка, че преобладаващите оценки са доста ниски, тъй като дори и при институциите в челото на таблицата има пропуски в ключови показатели като: данни за последна актуализация, годишен отчет за постъпилите заявления, публикация на договори на институцията, информация за възложените обществени поръчки и т.н. . Тази теза се потвърждава и от графика 1, на която се вижда, че има силно изкривяване в посока на по-ниско оценените институции по секстилни групи (шест равни части). Съотношението на точките между най-добре представящите се 10% от публичните учреждения в класацията и 10%-те с най-слаби резултати е повече от 5 пъти.
Източник: собствени изчисления на база данни от Рейтинг на активната прозрачност 2012, Фондация Програма Достъп до Информация
В заключение може да се обобщи тенденцията, че институциите като цяло не изпълняват изискванията на закона и препоръките за активна прозрачност. Така за гражданите остава голяма празнина в достъпа им до информация, с която, като данъкоплатци, могат да проследяват какво се случва с парите им.
*Авторът е стажант в ИПИ.
