Регулиране на стопанската дейност и растеж

В началото на седмицата, за дванайсета поредна година, беше публикуван Индексът на икономическа свобода (1). Оценени са 157 държави по 10 интегрални показателя, чиято средна аритметична определя мястото на всяка от тях в класацията, съответно нивото, до което държавата се намесва в икономиката й.

Страните са групирани най-общо в четири категории – свободни, по-скоро свободни, по-скоро несвободни и подтиснати ( repressed). Според индекса тази година, България е на 64-то място с обща оценка 2,88, което я поставя в групата на по-скоро свободните страни. Съществува ясно изразена пряка зависимост между благосъстоянието на населението и степента на обвързаност на икономиката с държавата и държавните структури.

 Таблица 1

  Свободни По-скоро свободни По-скоро несвободниили подтиснати
Доход на глава от населението (по ППП) 30 997долара 13 531долара под 4 300 долара

 

Един от показателите, съставящи индекса измерва директната намеса на държавата на различнните видове пазари – на стоки и услуги, на труд, както и общо – като пречки на при започване на дейност и в процеса на осъществяването й. Оценяваните държавни интервенции се състоят основно в налагането на:

  • Регулации по отношение на околна среда, защита на потребителите и безопасността на работниците

  • Регулации на пазара на труда като установена работна седмица, платени отпуски, както и други подбрани регулации

  • Лицензионни изисквания за започване и извършване на бизнес дейност

  • Други регулации, които представляват директно бреме за бизнеса

 

По този показател България е далеч под средното ниво – по петобална скала, получава оценка 4 – много високо ниво на регулираност (колкото по-ниска е оценката, толкова по-малко на брой и / или по-лесно преодолими са бариерите пред осъществяването на бизнес).

От гледна точка на една фирма, всяка форма на регулация изсмуква финансови средства от нейния бюджет и затруднява функционирането й. Изпълнението на административни критерии предполага извършването на някакви разходи, които не са пряко свързани с основната й дейност, но се отразяват на счетоводните й резултати – намалява печалбата, със същата величина намаляват съответно и вътрешните източници на финансиране. Стесняването на възможността за реинвестиране на печалба логично води или до по-малко инвестиции, или до същото ниво на инвестиции, но с по-висок риск, тъй като част от тях се осъществяват чрез кредити. Следователно, колкото по-взискателна е регулативната система по отношение на предприемачите, те толкова по-трудно осъществяват и разширяват дейността си, толкова по-ниска е и тяхната рентабилност.

Характерна особеност на регулациите е, че въвеждането на норми, лицензии в един сектор или пазар, неминуемо дава отражение и върху другите. Например – според изследване на Световната банка – най-честите причини за намаляването или ограниченото създаване на работни места са административните пречки и високите разходи за започване на бизнес. От друга страна регулациите на пазара на труда (фиксирана работна седмица, фиксирано минимално заплащане…) влияят върху нивото на преки инвестиции, т.е. част от финансовия пазар. Колкото повече и по-негъвкави са разпоредбите, толкова и стимулите на инвеститорите са по-малки.

От друга страна, колкото по-голяма е общата регулативна тежест, измерена чрез разходи на време и средства, толкова по-голямо е изкушението да се премине към сивия сектор на икономиката или да се създава корупция.

 

България и съседите й

Таблица 2: Регулативна намеса на държавата според Индекса наикономическа свобода преди три години и сега

 

2003 г.

2006 г.

България

4

4

Гърция

3

3

Турция

4

4

Румъния

4

4

Македония

4

4

Забележка: За Сърбия и Черна гора няма данни

 

От таблицата се вижда, че за период от три години, промени в регулаторните системи и процеси в България и съседите й не са направени. В по-добро положение е единствено Гърция, съответно тя е с най-високите доходи на глава от населението.

За същия период България се е изкачила от 104-та на 64-та позиция в общия индекс на стопанската свобода, което е съществен напредък за страната като цяло. Това обаче се дължи на промяна в останалите показатели и в никаква степен на облекчаване на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими. За този тригодишен период промяната в доходите на населението е много по-малка в сравнение с изкачването на 40 места в индекса, което е доказателство за пряката и много силна връзка между благосъстояние и ниво на контрол от страна на държавата по отношение на бизнеса и работната сила.

За пример биха могли да ни служат:

  • Получаване на разрешително за започване на стопанска дейност в САЩ – изпращане на попълнен формуляр по пощата (което изисква минимум средства и усилия)

  • Получаване на разрешително за започване на стопанска дейност в Хонконг – попълване на един единствен формуляр

 

––––––––––––––––

(1) Index of Economic Freedom -съставя се съвместно от The Heritage Foundation и Wall Street Journal  


Свързани публикации.