Регулацията на труда през онлайн платформи е за сметка на изпълнителите и потребителите

Директивата за подобряването на условията на труд на хората, работещи през цифрови платформи[1] си поставя за цел регулирането на начин на предоставяне на услуги, който досега се радваше на относително слаб контрол. Тя обаче ще има сериозни нежелани последствия, които влизат в противоречие със заложените ѝ цели както за самите платформи, така и за работещите през тях и потребителите, твърди анализ на предложенията на ЕК, изготвен от Литовският институт за свободен пазар (LFMI)[2].

Според авторите на анализа, въпреки че цифровите платформи оказват сериозен ценови натиск върху традиционния бизнес, самите те са в сериозна конкуренция помежду си, а често се случва техните „служители“ да работят едновременно през повече от една платформа. Това е от значение, тъй като този модел се различава диаметрално от този на традиционна заетост, при която определен човек е служител единствено на конкретна фирма (в България традиционното разбиране за наемане от работодателя е сключването на трудов договор с наетия, дори да не е на пълен работен ден). При платформите „работниците“ извършват услуга директно на крайния потребител, а самите те играят единствено ролята на посредник.

Според LFMI от ключово значение за разбирането на начина, по който работят цифровите платформи и техните изпълнители са понятията за автономност на труда, контрола на дейността, ръководството и оценката на резултатите. При традиционния модел на работа, оценката на резултатите от труда се извършва от самия работодател. При платформите обаче този елемент липса – резултатите се оценяват единствено от потребителите, но и самите „работници“ могат да оценяват потребители, и двете страни си запазват правото да отказват да взаимодействат с участници, чиито оценки, рейтинг или коментари не харесват. Отсъства и елемент на контрол от страна на платформата.

Самите платформи не изпълняват ролята на работодател, а единствено осигуряват връзка между потребителите и изпълнителите. Те, в общия случай, не налагат изисквания за това как да бъдат предоставяни услугите, като това се оставя на изпълнителите. Предвид че обикновено на даден пазар оперира повече от една платформа, изпълнителите и клиентите избират тази, чиито условия отговарят най-точно на потребностите им.

Авторите твърдят, че начинът, по който директивата опитва да класифицира „работниците“ в цифровите платформи може да се отнесе и към други работещи свободни професии – адвокати, архитекти, счетоводители и много други. По този начин опитът за въвеждане на допълнителни правила може да има нежелани последствия върху работещи, които нямат нищо общо с работата на онлайн платформите. Причина за това е и обстоятелството, че пазарът на труда винаги е много по-сложен от законодателството, което опитва да го регулира, благодарение на което вероятността за нежелани последствия е голяма.

Сред очакваните от LFMI последствия от въвеждането на директивата е и свиването на конкуренцията (и оттам – избора на потребителите и иновациите) в секторите, където оперират онлайн платформите. Това от една страна е последствие от въвеждането на допълнителни регулации и ограничения пред дейности им, от друга – от нуждата от ползване на по-стриктно договаряне. В крайна сметка, допълните разходи наложени върху платформите ще бъдат прехвърлени (изцяло или частично) върху потребителите.

По тези причини, авторите на анализа предлагат въвеждането на по-меки мерки вместо предложените в директивата стриктни ограничения и изисквания. За пример се дават въведени от германски онлайн платформи саморегулации, които включват минимални равнища на заплащане, прозрачност на критериите за оценка и стандарти за легитимността на обменяното онлайн съдържание. Друг подход е въведено във Франция законодателство, което позволява на онлайн платформите да въвеждат права и гаранции на изпълнителите си с тяхното предварително съгласие, като по този начин подобряват условията на работа, но без да нарушават фундаменталните принципи, по които функционира работата през онлайн платформи.

[1] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_6605

[2] https://www.llri.lt/wp-content/uploads/2022/02/1-position-paper-on-platform-work-FINAL.pdf