Регионалните различия в България и ЕС през последното десетилетие

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност[1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

  • Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
  • Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
  • Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

 

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

  • Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
  • Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
  • Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
  • Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално – от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.



[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.


Свързани публикации.