Автор на материала е Евдокия Шамандурова, стажант в ИПИ
Докладът на Европейската сметна палата (ЕСП) анализира ефективността на реформите на пазара на труда, заложени в националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Въпреки че съществува известен напредък, реформите остават частични и недостатъчни за преодоляване на структурните предизвикателства. Анализът оценява до каква степен ПВУ адресират специфичните за всяка държава препоръки (СДП) в годишните заключения в рамките на европейския семестър в периода 2019-2023 г. Според ЕСП реформите само частично отговарят на тези препоръки, като значителна част от тях не са напълно изпълнени. Въпреки че в анализираните държави – Белгия, Гърция, Испания и Португалия – реформите са осъществени в планираните срокове, съществува риск те да бъдат изпълнени формално или непълно, тъй като ключовите етапи не винаги отразяват реалния напредък. Липсата на подходящи показатели за оценка допълнително затруднява обективния анализ на ефективността на предприетите мерки. Само в Белгия и Испания някои реформи са довели до актуализиране на препоръките от Европейската комисия, докато в останалите държави напредъкът е ограничен. Въпреки че принципите на Европейския стълб на социалните права са интегрирани в реформите, не са положени достатъчни усилия за преодоляване на препятствията, които затрудняват постигането на добри резултати или създаването на основи за качествена заетост. Сметната палата препоръчва Европейската комисия да осигури по-ефективно адресиране на проблемите на пазара на труда, да дефинира по-прецизно ключовите етапи и цели на реформите и да въведе система за проследяване на реалните резултати, която да измерва въздействието на предприетите мерки.
По отношение на България докладът подчертава значителни пропуски в изпълнението на препоръките. От седемте подпрепоръки, отправени към страната, едва три са били включени в ПВУ. Освен това, заедно с още 14 държави членки България е взела под внимание тези препоръки в незначителна степен, което ограничава въздействието на реформите върху пазара на труда. България, заедно с още 17 държави, не е получила нови подпрепоръки през 2022 и 2023 г., но основните предизвикателства пред страната са предизвикани от несъответствието между предлаганите и търсените умения. Квалификациите на работната сила често не отговарят на нуждите на работодателите, което затруднява интеграцията на безработните и забавя икономическия растеж. Въпреки съществуващите мерки за професионално обучение и преквалификация, инвестициите в тази област остават недостатъчни, а ефективността на обученията е слаба. Политиките за насърчаване на заетостта са оценени като неефективни, особено що се отнася до включването на уязвими групи като младежите, възрастните и хората с увреждания, както и на ромите. Липсата на адекватни стимули затруднява достъпа им до пазара на труда и допринася за ниските нива на заетост. Освен това гъвкавите форми на заетост са слабо развити, а неефективните политики за съчетаване на професионалния и личния живот ограничават трудовата активност на жените.
Въпреки предприетите стъпки напредъкът на всички държави членки е ограничен, а България не е изключение. Основен проблем остава липсата на механизми за обективно измерване на ефективността на реформите. Често липсват ясни индикатори за оценка на реалните резултати, което крие риск от формално изпълнение на мерките без значимо въздействие върху пазара на труда. България трябва да увеличи инвестициите в развитие на умения, съобразени с нуждите на икономиката, да подобри подкрепата за уязвимите групи и да въведе ясни критерии за проследяване на напредъка. В сферата на заетостта се препоръчва засилване на квалификацията и уменията, особено цифровите, както и адаптиране на образованието и обучението към нуждите на пазара. Приоритетно трябва да се работи за социалното включване чрез улесняване на достъпа до социални и трудови услуги, както и за по-ефективно подпомагане на лицата с най-ниски доходи. Отбелязва се, че по отношение на последното България е предприела мерки, но все още няма достатъчно ясни резултати. Допълнително се препоръчва улесняване на възможностите за работа от разстояние, което би допринесло за по-голяма гъвкавост на трудовия пазар и по-висока заетост. По отношение на здравния сектор е необходимо „да се подобри достъпът до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти‘‘. За целта трябва да се повиши привлекателността на тези професии и да се осигури по-равномерно разпределение на медицинския персонал в страната.
