Развитиетона дебата по проектозакона за конфискацията

Тази седмица с решение 132/1.3.2004 министерският съвет внесе в народнотосъбрание проектозакона за конфискациите. С това започна всъщност вечетретият етап от обсъждане на идеята за отнемане на имуществото от “престъпнадейност”. Първият бе през лятото на миналата година, вторият – предиоколо месец, а сегашният би трябвало да започне с четенията в комисиите.

Резултатът досега
От самото начало противниците на този законопроект, в това число и авторътна тези редове, бяха заклеймени като поддръжници на мафиоти. Това направихаи министърът на вътрешните работи, и шефът на бюрото за финансово разузнаване,и шефът на бюрото за финансово разузнаване, и група възмутени интелектуалци,и заинтересовани неправителствени организации.

Тези дами и господа не е лошо да знаят, че:
1. сред критиците на законопроекта досега нямаше нито един човек илиорганизация, които да будят и най-малко съмнение за свързаност с криминалнатачаст на икономиката и че е слабо вероятно и на този етап да се появяттакива, защото самото естество на публичната изява по темата предполагатакива хора да не се изказват (освен ако не са невменяеми);

2. озлобени и приличащи на невменяеми гласове се чуват по-скоро отлагера на поддръжниците на проекта; техните становища се опират на дълбокатаи стара традиция на неуважение към правата на частна собственост и нарушаванена незаконността;

3. тъкмо защитата на тези права и законността е основният мотив напротивниците на законопроекта;

4. затова сред тях преобладават икономистите, представителите на бизнеса,адвокатите и съда, докато сред поддръжниците са най-много представителитена изпълнителната власт и търсещите популярност чрез използване на иначеразбираемото обществено чувство за несправедливост на разпределениетона богатството през последните петнадесет години, а и преди това;

5. обстоятелството, че дадена идея придобива популярност не означава,че тя непременно е и правилна.

Оптимистичният резултат от развитието на обсъждането до момента е,че аргументите на противниците на законопроекта се оказаха необорими.Затова и разработващите проекта непрекъснато го променят, един вид признавайкипогрешността на своите предишни идеи.

Новото съдържание
На първият етап законопроектът за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност бе в разрез с всички теоретически и практическиоснови на законността, с презумцията за невиновност до доказване напротивното, равенството пред закона и недопустимостта на обратно действиена законите.

На втория етап, в предишния вариант на законопроекта, вече нямаше формалнопротиворечие с тези принципи. Нарушаването им обаче бе заложено в дейносттана нарочно замислена изпълнителна агенция (за отнемане на имущество),а отговорността за установяване на обстоятелствата по придобиванетона това имущество бе прехвърлена на съда (и то на колегия, която нямаопит в разследването на криминални деяния). Произволът си оставаше пълен,но бе завоалиран

Сега онова, което трябваше да прави агенцията, е задача на “специализираниотдели за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.Техните права и задължения са описани в гл. ІV от проектозакона.

Тези органи (“инспектори”) са “началниците на специализираните отделив данъчната администрация и инспекторите от тези отдели”. Те “участват”в “установяването”, “проследяването” и “налагането на обезпечителнимерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпнадейност” (виж чл. 15, ал. 1 от проекта).

Фактически министърът на финансите отговаря за работата на тези инспектори.Тази промяна означава няколко неща:
1. решението на проблема вече се търси в съществуващите елементи наизпълнителната власт и в подобряването на координацията между данъчнатаадминистрация и органите на правораздаването;

2. много по-нормалните в сравнение с предишните варианти на проектозаконаидеи на министъра на финансите за разследващи функции на данъчната администрациязапочват да придобиват някаква законова форма и се появяват черно набяло;

3. недостатъците на тези идеи могат да останат недоанализирани и неоцененипо достойнство, защото минават окончателно под общата популистка шапказа борба с незаконно забогателите;

4. законопроектът задължително трябва да се разглежда и в специализиранитепостоянни комисии на народното събрание, които се занимават с икономикатаи фиска (сиреч в комисиите по икономическа политика и по бюджет и финанси).

С едно изречение, проблемът най-сетне придоби системен характер и трябвада се разглежда като такъв. Но казаното не означава, че новият проектпреодолява недостатъците и грешките на предишния вариант. Преди са сеспрем на част от тях, трябва да отбележим няколко неверни твърденияза съдържанието на закона, разпространени чрез пресата.

Заблудата на общественото мнение
И министърът на вътрешните работи, и шефът на бюрото за финансово разузнаванетвърдят, че производството по отнемане на имущество в полза на държаватана имущество ще се “провежда” само когато срещу лице е започнало наказателнопреследване за проведена и протичаща престъпна дейност. Очевидно тесе позовават на ал. 1 на чл. 5 от проектозакона. Това не е вярно.

Алинея 2 и 3 на същия член казват, че това става “и когато са налицеданни за имущество със значителна стойност, за което може да се направиоснователно предположение, че е придобито от престъпна дейност”, макарнаказателно преследване да не е възможно, нарушителят не е или да ебило прекратено

Второ, министърът на вътрешните работи твърди (тълкувайки свободноедно решение на съда в Страсбург – виж в-к Дневник от 2 март т.г, с.8), че презумпцията за невинност “важи за наказателния, а не за гражданскияпроцес”. Това също не е вярно. По въпросното дело един британски гражданине осъден за търговия с наркотици и затова му е конфискувано имуществото.

Трето, и министърът и директорът на бюрото за финансово разузнаванетвърдят, че законопроектът е насочен срещу престъпниците, а не срещудруги лица. И това не е вярно. Законът има обратна сила от пет години.(Въпреки настояванията на интервюиращия го Христо Христов, министърътне дава разумно обяснение защо срокът е точно такъв. Той казва: “следдълги дискусии се счете, че най-целесъобразно е това да бъде 5-годишенсрок”). Иначе казано, става дума за криминална дейност след 1998 г.Но черната икономика и организираната престъпност са по-стар феномен.Корените му се губят в комунистическо време. Босовете на подземнатаикономика също имат повече от пет години “стаж”. Вероятно не малко оттях вече са излезли “на светло” и са легализирали имуществото и бизнесаси и в България, и извън България. Със сигурност това може да се твърдиза промишлената продажба на защита (рекет), която бе съществена частна икономиката преди 1998 г., преди приемането на сега действащия законза застраховането. Други престъпления, например тези “против паричнатаи кредитната система”, са направо рядкост след 1997 г. Онези, коитоса ги вършили, ще могат да се смятат за неприкосновени и в правния смисълна дума (ако законът се приеме в този му вид).

Оттук и основателното подозрение, че тайната цел на проектозакона еда оневини престъпленията от преди периода на така определеното обратнодействие, включително връзките между власт и престъпност от преди управлениетона ОДС.

Системните проблеми на проектозакона
Не малка част от тези проблеми са посочени от съдия Куцкова, изразиластановището на Съюза на съдиите пред електронното издание Медиапул.Към казаното можем да добавим следното.

1. Навсякъде, където в други има подобен процес, прокуратурата е частот изпълнителната власт. А самият процес протича по следния начин: започванаказателно преследване, запорира се имуществото на лицето и ако бъдеосъдено, то – доколкото е идентифицирано – му се отнема. Българскиятзакон предвижда и обявяването на недействителни на възмездни и безвъзмездни(дарения и пр.) сделки с такова имущество, на погасяване на задълженияс него и ипотекирането му, както и възмездни сделки с трети лица “акоте са знаели или от обстоятелствата е трябвало да предполагат, че имуществотое придобито от престъпна дейност”, включително ако става дума за юридическолице. Това е съдържанието на членове 7 и 8 от законопроекта. Той обачене прецизира кога точно това става – преди или след осъждането на лицето.Законопроектът не отчита, че със създаването на толкова много паралелнидействия на инспекторите и правораздавателните органи се създават многои тежки стимули за онези, които подлежат на разследване да търсят начинида се откупят или да изнесат имуществото и средствата си извън страната.Впрочем и сега има достатъчно свидетелства, че това се случва. Вместода се постигнат целите на закона, той може да създаде допълнителни канализа корупция.

2. От това, че се създават нови функции на “инспекторите” не означава,че те ще почнат да ги изпълняват. За това се изискват умения, куражи средства. Законопроектът не се основава дори на елементарно пресмятанена средствата, които ще гарантират неговото прилагане. Между другототакова финансово обосноваване се изисква от закона за нормативните актове.Парламентът няма време и ресурси да премахне този недостатък на проекта.Не са предложени, не са разгледани и не са оценени и никакви алтернативина решенията, които той предлага.

3. Не е ясно защо се смята, че щом като досега агенцията за финансоворазузнаване, агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, сметнатапалата агенцията за приватизация, агенция „Митници“, службитепо вписванията, прокуратурата, окръжните съдилища, които водят търговскирегистри, и съответните служби на общинската администрация не са работиликакто трябва, изведнъж ще променят своето поведение след приеманетона закона. Очевидно е, че тази работа със заклинания няма да стане.

4. Елементарното следене (както от страна на участниците на пазара,така и от органите на фиска и всички изброени по-горе институции) наданъчното поведение и порядъчността на сделки и действия изисква единенидентификационен номер, бърза и проследима на територията на цялатастрана регистрация на фирмите, сделките и участията във дружества. Присегашната архаична система дори на най-простите регистри – тези на фирмите,поставената от закона задача е почти неизпълнима.

5. Ако “инспекторите”, т.е. органите на министерството на финансите,изведнъж усъвършенстват своята работа, каква е гаранцията, че органитена правораздаването ще могат да се нагодят и да изпълнят иначе достастегнатите (поне на хартия) процедури на законопроекта. Вероятно щебъде необходимо съдът, неговото фирмено отделение, да бъде разтоваренот безсмисления труд по регистрацията на фирмите. Но проблемът е и по-дълбок.Съществен “принос” за неефективността на системата има и т.нар. независимостна прокуратурата. Точно тя е причината да се търсят несвойствени функциина гражданския процес и съдилища. Не трябва да се забравя и че презлятото на 2002 г. парламентът гласува на първо четене законопроекта“Корнезов”. Той с подобни на този законопроект аргументи предвижда разтурванена сделки и договори от прокуратурата. Законопроектът “Корнезов” нее изтеглен. Нищо чудно да се възродят идеите за узаконяване на намесатаи на прокурорите.

6. Един от очевидните замисли на този законопроект е именно подобряванетона работата на данъчната администрация. Засега се мисли само за засилванена разследващите й функции по отношение на предполагаемите “незаконнозабогатели”. Ако обаче данъците и осигуровките не се променят така,че гражданите в по-голяма степен доброволно да изпълняват задължениятаси по финансиране на държавата, най-вероятно е тази администрация дасе задръсти още повече.